Дан Браун се завръща с нов шифър

Този път не Париж или Рим, а американската столица е място на действието - в новия си мистичен трилър Дан Браун представя Вашингтон като архитектурно творение на тайнствените масони. От бестселъра рекордьор “Шифърът на Леонардо” насам Дан Браун минава за звезда на популярната литературна сцена. След шест години мълчание сега той отново се завръща – заедно с героя си Робърт Лангдън, учения и познавача на символи, който пристига във Вашингтон и разбира се, отново е със сако от туид, панталони в цвят каки и вид на безделник. Няма да е за чудене, ако феновете скоро отново хукнат да обикалят местата, описани в трилъра, както това вече се случи след предишни книги на Браун. След дългото чакане читателите са, във всеки случай, щедро възмездени. Книжарниците буквално са затрупани с изданието на “Изгубеният символ”; специалистите прогнозират, че това ще е най-бързо продаващата се книга на десетилетието и че ще надхвърли дори рекорда на “Хари Потър”.

С главозамайващо темпо Лангдън препуска из Вашингтон, а покрай новите му разследвания пред погледа се разкрива колоритна картина на местата и сградните комплекси, в които се базира американската власт. Разкрива се и една по-мистериозна страна на града – потайности и странни символи в сърцето на неговата архитектура, които сочат влиянието на масонството при основаването на американската столица от нейните бащи. Мисля, че повечето хора виждат във Вашингтон само този съвсем нов град. Всъщност, той притежава подземни ходове и внушителни катедрали, антични обелиски и мавзолеии, казва Дан Браун. В някои отношения градът напомня на Рим, основан е като един нов Рим. Особено впечатляващо, според мен, е как тук модерният свят, ако щете дори центърът на властта в модерния западен свят се съчетава с класическа архитектура и класически идеи.

Вашингтонските потайности

В съвсем нова светлина са показани представителни сгради като седалищата на Сената и Конгреса. В романа истина и фикция неизменно се смесват. Известно е, обаче, че някои от хората, подписали Декларацията на независимостта като Джордж Вашингтон и Бенджамин Франклин, както и президенти, включително Франклин Рузвелт и Хари Труман са били активни масони. Джордж Вашингтон поставя крайъгълния камък на Капитолия по време на церемония на масоните, облечен като лидер на тайната ложа.

Който се впусне в пътешествието на Робърт Лангдън и Дан Браун из Вашингтон, ще открие масонски знаци и в Библиотеката на американския Конгрес: върху плафонните фрески на прочутата библиотека е запечатан винкелът, най-важният символ на масоните. Неслучайно във Вашингтон се намира също известната гравюра на Албрехт Дюрер “Меланхолия” – творба, в която е използван символичният език на франкмасоните. Франкмасоните и следите, които те са оставили в хода на столетията, силно ме впечатляват, разбира се. Корените на масонството трябва да се търсят, според някои, в старите темплиерски ордени. Така или иначе, масонското братство съумява добре да опази тайните си и да привлече мнозина, споделя Дан Браун.

Загадъчни ритуали

В реално съществуващ масонски храм във Вашингтон се разиграват редица сцени от действието в “Изгубеният символ”. Твърде любопитен избор, защото масонските ложи в храма са си поделяли американски президенти и шефове на ЦРУ като Джордж Буш Старши и Едгар Хувър, например. Но защо тези облечени във власт мъже са били привлечени от масонството, Дан Браун предпочита да запази в тайна. Затова пък въвежда читателя в света на странни ритуали, при които млади кандидат-масони с въже около врата, разголени гърди и боси нозе изживяват символично смъртта. Всеки би полюбопитствал да узнае дълбокия смисъл на подобни окултни церемонии. Но романът на Дан Браун не разбулва този смисъл: Същината на масонството е тайнствеността, тя се разкрива чрез символи и ритуали. Точно това, според мен, прави масонството тъй интересно и тъй влиятелно.

Вдъхновена от масонски идеи е, например, една изследователка в романа на Дан Браун. Футуристичната й лаборатория в центъра на Вашингтон е средище на дръзки експерименти, чиято цел е да се опознаят границите между живота и смъртта. Ученката постига, в крайна сметка, невероятното: открива доказателство, че посредством мисълта човек може да упражнява физическо влияние върху предметите в реалния свят. Най-удивителното е, че в откритието й очевидно вярва и самият Дан Браун.

Истините на света

Дали не е станал междувременно езотерик? Или пък винаги е бил такъв? Във финала на “Изгубеният символ” писателят отново ни връща във вашингтонския масонски храм – тук са побрани всички скрити истини, които са се опитвали да отключат до този момент героите на романа му. Читателят пък е направо слисан, установявайки, че думата е всъщност за Библията, Корана, еврейските и индийските религиозни книги. Най-дълбоките истини на света са заключени в древните писания, гласи ведрото послание на Дан Браун. Извън това послание, писателят се връща пак към себе си: Има паралели между сегашната история и предишните ми книги. Отново въвличам читателите в същия свят на символи, тайни общества, изкуство и история, казва Браун в едно от редките си интервюта.

Всичко, което е очаквал от този автор, фенът му ще намери и в новия роман. Злите сили са на косъм от целта си, само че в последния миг се притичва Робърт Лангдън и злото е надвито. Ландгън, както винаги, обладава едва ли не свръхчовешка мощ и, както винаги, има голям късмет с жените. Добрите и лошите герои са поставени в прилична пропорция, факти и фикция се смесват в порядъчни дози. Който обаче заключи, че е прочел една “безумна измишльотина”, нека се сърди на себе си. Дан Браун наистина умее да държи читателите си в напрежение от първата до последната страница и владее, като никой друг, този винаги успешен трик: да прекъсва сцената в най-интригуващия момент и да поднася продължението й, едва след като за известно време е пренесъл разказа и действието върху друг повествователен мотив и друга сцена. Този автор все пак никога не се е гласил да става Нобелов лауреат – той предлага онова, което най-добре може: интригуващо развлечение на високо ниво и изкуството да обвързва стари митове с днешния модерен свят. Гъделичкащото удоволствие от разчитането на загадки и символи увлича, във всеки случай, далеч не само познавача Робърт Лангдън. То е заразително и за четящия. Често даже пряко волята му.

ЦДФ/БР/ВШ

Dan Brawn: Das verlorene Symbol, Verl. Lübbe, 765 S.