Данък за богатите ли?

Честният е глупак - гласи една стара поговорка, която много добре олицетворява и сегашния дебат за облагането с данъци на парите на преуспелите и богатите. Ако приемем, че наистина честният е глупак, тогава преуспелият е виновник.

По този начин именно се води всеки социален дебат за данъците и разходите и в добри, и в лоши времена. Този път времената са по-лоши от всякога, защото Европа се клати. Почти всички държави са затънали в дълговата криза. Затова и "времето е назряло за преразпределение", твърди шефът на синдиката "Ver.di" Франк Бзирске. Според него само възвеждането на данък-имущество може да спаси социалната държава.

Много приказки се изприказваха напоследък за баналната логика и динамика на икономическия живот. Много се изговори и за игнорирането на гражданската свобода, която естествено води до неравенство, което от своя страна можело да бъде преодоляно само с повече преразпределение. Това е и голямата грешка на левите партии, които пренебрегват най-новата история на държавния капитализъм и отново вярват, че могат да победят пазарите и капитала.

Кой тук е богат?

Нека не си кривим душата. В коя държава живеем всъщност? - В един "данъчен оазис за богаташите, наследниците и спекулантите", както смята синдикалният бос. Да попитаме и така: в кой свят живеят Франк Бзирске или Социалдемократическата партия, зелените или лявата партия? Все пак ние живеем в една доста по-добра държава от тази, която те описват. Живеем в цъфтяща страна със здраво средно съсловие и семейни предприятия, държава, която е удивително стабилна въпреки кризата. За богаташи в тази държава минават не само онези 17 хил. милионери, които трябвало да бъдат обложени с допълнителен данък. Според зелените, богати са всички, които получават годишно над 80 хил. евро. И тяхната данъчна ставка трябвало да бъде повишена до 49 процента?!

Лявата партия пък сънува френския сън за данъчна ставка от 75 процента. Принудата не може да функционира дълго. Затова и нормата за повече преразпределение, която модерната държава патерналистично си налага, отдавна се е превърнала в абсурд. По-добре би било да говорим с респект и признание за успелите. По този начин ще засилим лоялността и доброволното начало, от което се нуждае всяко гражданско общество. Вместо това ставаме свидетели на завистнически свади и на мечти за национализиране. В Германия преуспелият е и си остава глупак.

АГ, ДВ, ДПА, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов