Двама тайни агенти пред съда
17 октомври 2014Бившите сътрудници на югославските тайни служби Йосип Перкович и Здравко Мустач са обвинени в съучастие в убийството на хърватския дисидент и бивш мениджър на голяма петролна компания Степан Джурекович през 1983 година в баварския град Волфратсхаузен. Съдът в Мюнхен предвижда 50 съдебни заседания. Очаква се присъдата да бъде произнесена до края на 2015 година. Според докладите, обвинението се базира на показанията на един съмнителен главен свидетел. Делото обаче може да бъде ключово за изясняването на най-малко 29 поръчкови убийства от югославските тайни служби на територията на Федералната република.
Тера инкогнита в европейската юрисдикция
В европейската история на правото досега не е имало подобен процес. Съдът в Мюнхен разглежда дело срещу двама бивши офицери от тайните служби на една държава, която вече не съществува. Здравко Мустач и Йосип Перкович са първите обвиняеми, екстрадирани в Германия от най-новата страна-членка на ЕС Хърватия на базата на международна заповед за арест. Дълго време Хърватия отказваше да екстрадира обвиняемите. Само три дни преди присъединяването й към ЕС парламентът в Загреб гласува закон за давността на престъпленията, според който на наказателно преследване подлежат само деяния, извършени след 2002 година.
Това също беше нещо ново в Европа. Една страна-кандидат за пълноправно членство променя в последния момент правилата на играта, за които се е споразумяла с Брюксел в осемгодишните присъединителни преговори. Социаллибералното правителство в Хърватия защитаваше този закон с националистически и популистки аргументи. По този начин хърватските власти искаха да предотвратят екстрадирането на Перкович и Мустач. Всъщност ставаше дума за бивши сътрудници от времето на Югославия, които в края на 90-те години смениха фронтовете и преминаха на страната на поддръжниците на независима Хърватия. Ставаше дума за закрилата на ренегати, каквито има във всички бивши социалистически страни от Източна, Средна и Югоизточна Европа.
Когато агентите и държавите се сбогуват
Още от 2009 година федералната прокуратура в Карлсруе настоява за екстрадирането на Перкович и Мустач. Пикантното в цялата история е, че синът на Перкович - Саша и до днес работи като съветник по въпросите на сигурността за хърватския президент Иво Йосипович. Саша Перкович се ползва с уважението на много правозащитни организации, както и на политици в ЕС. Социалдемократът Саша Перкович се застъпва за преодоляване на национализма в страните от Югоизточна Европа. Семейството на президента Йосипович обаче е дълбоко свързано със структурите на бившата социалистическа Югославия. Вероятно това пречи и за разкриването на престъпленията от югославско време.
В началото на 90-те години многонационална Югославия затъна в гражданска война и национализъм. Сътрудниците на тайните служби се сбогуваха един с друг, както се сбогуваха и отделните югославски републики и продължиха да работят за новоформираните държави- в Сърбия и в Хърватия. Още в края на 80-те години обаче отговорните агенти за "борба срещу вражеската емиграция" празнуват заедно пенсионирането на двама "другари". Сред празнуващите са и издирваният от федералната прокуратура Иван Ласич и Станко К.
Централна фигура - Станко К.
Дойче веле и Баварското радио заснеха съвместен документален филм със заглавие: "Убийство в името на Тито". Репортерите успяват да открият Иван Ласич в Босна и Херцеговина. А Станко К. днес живее в панелен комплекс в квартала Нов Белград. В началото на 2014 година Дойче веле се опита да вземе телефонно интервю от бившия сътрудник на тайните служби - без успех. За много от близките на жертвите именно Станко К. играе централна роля в убийствата на хърватски емигранти през 80-те години в Германия. Друг бивш агент обаче застава пред камерата на Дойче веле. Това е Божидар Спасич, който навремето отговаря за "психологическата подривна дейност". Той признава, че югославските тайни служби са наемали криминални престъпници за "мокрите поръчки" в Германия.
Жертвата и мотивите
Съдът в Мюнхен разглежда делото за убийството на хърватския дисидент Степан Джурекович през 1983 година във Волфратсхаузен. Мотивите за престъплението обаче остават неясни. В първата присъда срещу югославския агент Крунослав П. през 2008 година съдът изхожда от презумпцията, че Джурекович е искал да публикува информации за корупционен скандал по високите етажи на югославската държава. Възможно е обаче той да е попаднал на мушката на убийците и заради сътрудничеството си с германското външно разузнаване. Безспорно обаче е само едно. Това, че наследничките на бивша Югославия и до днес не са създали стабилна правна основа за подход към досиетата на тайните служби и преосмисляне на миналото.