Двойствената игра на премиера с мигрантите

Вятърът в малкото градче в североизточна Чехия е леденостуден. Единственото заведение е затворено. Затова се срещаме на гарата. Мъжът не иска колегите му да разберат, че се среща с журналист. Чиновникът вече затваря чакалнята и на нас не ни остава друго, освен да седнем на една пейка навън на студа. Мъжът постоянно присвива рамене, защото мръзне. Ван Га Нгуен е на 36 години. Истинското му име е друго. Той е от Северен Виетнам. Като хиляди свои съотечественици и той е потърсил щастието си като гастарбайтер в Чехия - с надежда да спечели повече пари в една европейска държава и да заживее малко по-добре. Разказва, че платил 14 хил. долара на един посредник, който да му помогне да преодолее бюрократичните спънки. След многомесечни процедури попада в една чешка птицеферма. Тук обаче го очаква тежък труд за малко повече пари от чешката минимална заплата.

Фабриката в Мировице, на около 80 километра югозападно от Прага, е собственост на чешкия премиер Андрей Бабиш. Милиардерът - популист е отявлен противник на миграцията и нелегалната миграция. Пропагандата срещу мигрантите му донесе и победата на последните избори. Във фабриките от неговия холдинг Агроферт обаче, той е ангажирал много гастарбайтери от страни извън ЕС, сред които Виетнам, Украйна и Монголия. Без тях холдингът би изпитвал същия остър недостиг на работна ръка, от който страдат доста фирми в Чехия.

Гастарбайтерите получават мизерни заплати. Повечето от тях са дошли в Чехия при доста съмнителни обстоятелства. Включително и Ван Га Нгуен. Професионелният заварчик е женен и във Виетнам има две малки деца. Искал да дойде в Европа за няколко години, за да изкара малко повече пари. Смятал с припечеленото после да отвори магазинче във Виетнам. Разказва, че се свързал с един посредник, който му обещал "лека работа в една птицекланица за около 1000 долара месечно". А тази сума е пет пъти по-голяма от средната месечна заплата във Виетнам. Във Виетнам е почти невъзможно човек да получи гастарабайтерска виза без платен посредник. Ван Га Нгуен платил на няколко вноски общо 14 000 долара на посредника. Казва, че подсигурил парите чрез банков заем и частен ипотечен заем върху семейната къща. " В началото на 2016 година посредникът ми определи час за интервю в чешкото посолство. Знаех предварително въпросите на служителите в консулския отдел и скоро след това получих документите", казва Ван Га Нгуен.

Работа до изнемога

През април 2016 година Нгуен започнал работа в птицекланицата Воданска в Мировице. Той е един от 40-те виетнамци, които тогава работят тук. От година насам чешките медии съобщават за тежките условия на труд и вероятната работа на черно във фабриката. Ван Га Нгуен преживява цялата история на собствен гръб. Отначало той работи на поточната линия и по време на смяната си трябва да окачва хиляда живи патици или заклани кокошки на куките. "Това беше много мръсна, отчасти кървава и много зле платена работа", казва той. Тайно заснети видеоклипове, които са на разположение на ДВ, потвърждават думите му. Ван Га Нгуен получавал месечно 550 евро, което навремето е малко над минималната чешка работна заплата.  Година по-късно той прекратява работа, след като напразно е настоявал за увеличение на заплатата. Повечето виетнамски гастарбайтери също са прекратили работа по същата причина. От първоначално 40 души в птицекланицата са останали само 16.

Живот в ужасни условия

Журналисти от ДВ посетиха Мировице през декември 2018 година и потвърдиха информациите на Ван Га Нгуен. Журналистите не бяха допуснати вътре във фабриката, но имаха възможност да разговарят с някои работници от Виетнам, Монголия, Украйна и Румъния. Една част от чуждестранните работници живеят във фабрично общежитие, което се нуждае от спешен ремонт. Има една обща кухня и обща тоалетна. Прозорците не са двойно изолирани. Така изглежда и другото малко отдалечено фабрично общежитие на холдинга Агроферт. В едно двустайно жилище живеят десет виетнамски граждани. Казват, че  печелят по около 600 евро при 200 работни часа месечно. Всеки един от тях плаща за мизерния си подслон близо 100 евро наем. Условията на труд и живот са в пълен контраст с непрекъснатите уверения на Бабиш колко важни, според него, са добрите трудови условия.

Непроницаема политическа линия

От години насам Андрей Бабиш е подложен на остра критика в Чехия. Съгласно едно съдебно решение, той е бивш сътрудник на чехословашките тайни служби и през 1990 година става собственик на Агроферт при неизяснени обстоятелства. Холдингът, към който междувременно принадлежат и много германски фирми, е най-големият бенефициент на европейски субсидии. Срещу Бабиш отдавна се водят разследвания за конфликт на интереси и злоупотреби с европейски средства. За да избегне обвиненията в конфликт на интереси, през 2017 година Бабиш прехвърли собствеността на своята фирмена империя на попечителски фонд, чийто председател на надзорния съвет е... неговата съпруга. Тогава Бабиш беше финансов министър.

Запитването на ДВ към чешкия премиер и неговата канцелария за обстоятелствата, при които са пристигнали виетнамските работници, и за трудовите условия в Мировице, остана без отговор. Говорителят на холдинга Агроферт Ян Павлу окачестви въпросите на ДВ като "много обидни и неуместни". Той заяви, че холдингът спазвал всички закони. Трудовите условия за чуждестранните работници били същите, както и за чешките. Всички те имали писмени трудови договори. Павлу оспорва също и това, че Агроферт привлича целенасочено чуждестранни работници чрез платени посредници. Той обаче не пожела да каже по какъв начин са били привлечени чуждите работници.

Говорител на чешкото външно министерство заяви в отговор на запитване на ДВ, че неговото ведомство не знае нито за някакви корупционни случаи, нито за чешки дипломати или консулски служители, които да са участвали в подобни практики при издаването на работни визи. От външното министерство съобщават, че от лятото на 2018 година програмата за работни визи за виентнамски граждани е спряна "от съображения за национална сигурност".

Това ли е изходът?

След прекратяването на договора Ван Га Нгуен живее нелегално в Чехия, тъй като двугодишната му виза е била обвързана с работното му място в Мировице. Сега работи на черно в една строителна фирма в малко градче в Североизточна Чехия. Казва, че има още около 10 000 долара дългове. Междувременно съжалява, че е е дошъл в Чехия. Въпреки това не може да се върне във Виетнам. Там никога не би печелил достатъчно, за да погаси дълговете си. Казва, че сега иска да се опита да намери легална работа в Унгария или България. Отново с посредник ли? Да, казва той с примирение в гласа. И колко ще струва този път? "12 000 долара", казва той и отново присвива рамене, защото вятърът е леден.