Демокрацията, която не се състоя
10 август 2013Когато се налага, бариерите и бодливата тел възпират тоталния хаос. От едната страна стоят демонстрантите, които не искат религиозна държава. От другата – представителите на политическия ислям. Доскоро гражданското движение Тамаруд в Египет се бореше срещу управлението на Мюсюлманските братя. В Тунис пък гневните демонстранти искат оставката на правителството, съставено от ислямисти. И в Египет, и в Тунис се случва тъкмо това, от което мнозина отдавна се опасяват: „студената гражданска война” набира скорост. В Египет военните засега я спряха, макар и с доста съмнителни средства. А дали някой ще успее да я спре в Тунис – не е ясно.
Тази новина е лоша - както за политиката, така и за икономиката и за обществата. Сегашните сблъсъци и насилия връщат Египет и Тунис с години назад. Инвеститорите бягат, мечтаната нормалност се отдалечава, а хората все по-трудно се справят с живота.
Взривоопасна смес
Обаче новината е лоша най-вече за демокрацията. Надеждите, които покълнаха именно в Тунис през декември 2010, сякаш се изпаряват. За повечето египтяни и тунезийци онази демокрация, за която излязоха на улицата, до днес си остава празно обещание. Тя не им донесе нито справедливост, нито по-добър живот. Вместо това инсталира в двете страни консервативни ислямистки правителства без никакъв опит във властта.
Така избухна онази взривоопасна смес, която диктатурите държаха под похлупак: напрежението между богати и бедни, между град и село, ала най-вече – между ислямисти и секуларисти. И обществата направо се срутиха под огромния натиск за промени и необозримостта на политическата ситуация. А това създава сериозни опасности за европейските съседи. Посоката, която ще изберат двете страни, ще предреши цялото бъдеще на един стратегически много важен регион пред вратите на Европа.
Добри диктатури няма
В същото време останалият свят реагира доста сдържано, независимо че вижда заплахата от провал на демократичните пориви. Дали това е липса на интерес? Може би. Но най-вече – безпомощност.
Хаосът в двете държави изважда на дневен ред призивите за „здрава ръка”. В Тунис и в Кайро вече се чуват гласове, че под управлението на диктаторите положението е било по-добро. Навярно тъкмо поради това когато военните в Египет свалиха президента и взеха властта, малцина изрекоха истината: това си беше преврат!
Добри диктатури обаче не съществуват. Заблуда е да се мисли, че автократите и деспотите поддържат реда и сигурността. Те в най-добрия случай успяват да го правят за определен период. Тъкмо това показа „арабската пролет”. Днешният хаос е наследството на диктатурите. Те задушават гражданското общество и не позволяват на хората да участват в политиката. Диктатурите смазват всяка дискусия, всяка критика, всяка опозиция. Но с това те блокират и същинската политика, която е трудно уравновесяване на различни интереси. А в крайна сметка натрупаното напрежение избива в насилия.
Поражението на Запада
Вече разбираме, че да свалиш диктатора е едно, а да изградиш демокрация – съвсем друго. И с горчивина установяваме, че и в обозримо бъдеще демокрацията едва ли ще възникне. Тя е непрестанно търсене на компромиси, на общ знаменател. Тя изисква благонадеждни институции, ясни правила, толерантност и непрекъснати преговори. А Египет и Тунис сякаш са по-далеч от всичко това дори в сравнение с времената преди „арабската пролет”.
Най-тежко е поражението на Запада. Та нали и САЩ, и Франция, и Европа години наред поддържаха старите диктатури. Сега в ролята на довереници и съветници на Египет и Тунис влизат арабските съседи, независимо от факта, че те самите масивно се намесват в хаоса и преследват собствените си интереси. Европа ще трябва да се подготви за траен политически пожар пред вратите си. В момента сякаш няма какво друго да направи. Дано поне Западът осъзнае, че никога повече не бива да прави една грешка: да вярва в „добри диктатори” и да укрепва властта им.
Автор: У. Шефер, А. Андреев/ Редактор: Б. Рачева