Organ Donations
26 юни 2010
Уте Опер знае какво означава да чакаш. Преди 17 години тя заболява тежко, 4 седмици преди сватбата си. Вестта, че се нуждае от ново сърце, преобръща живота й. Диагнозата е инфекциозен ендокардит. Единствената й надежда е трансплантацията. За щастие след около едногодишно чакане, й е присадено чуждо сърце. "Всъщност си мислех, че когато дойде новият орган, ще съм много нервна, но бях единствено щастлива и за мен това беше като започване на нов живот.", споделя Уте Опер. "Така и стана. Първото нещо, което усетих, когато се събудих, беше, че мога да дишам. Беше наистина изненадващо. Сега вече отново мога да правя 90% от онова, което съм правила, преди да се разболея."
Заедно с други пациенти Уте Опер основава група за самопомощ в подкрепа на хора, очакващи органи за присаждане. Признава, че никога не се е замисляла по въпроса за донорството на органи, преди самата тя да се разболее. Според проф. д-р Роланд Хетцер, директор на Германския кардиологичен институт в Берлин, има две основни причини за постоянното намаляване броя на донорите.
Сложен казус
"Не всички болници си сътрудничат добре по отношение на информацията за мозъчна смърт на хора, които биха могли да бъдат потенциални донори, а това очевидно е свързано с нарастващите икономически проблеми, пред които са изправени здравните завадения.", казва проф. д-р Роланд Хетцер. Другата причина според него са колебанията на хората, що се отнася до приемането на трансплантирани органи от мъртви роднини.
Застъпниците на донорството работят упорито, за да информират населението на Германия, където от 82 милиона души едва 14 до 17 на сто са дали съгласието си да станат донори в случай на смърт. Те се обявяват в полза на решението, взето в Израел, според което ако самите донори или техни близки се нуждаят от трансплантация, те да прескачат списъка на чакащите. Мнозина биха желали подобна система да се въведе и в ЕС. Сърдечният хирург д-р Даниел Прегла е една от тях. "Би трябвало да е дълг на всеки гражданин на ЕС да решава дали иска да е донор на органи или не.", категорична е тя. "И ако откаже донорство, самият той да има по-малко права да му бъде присаден орган. Не да му се отказва, но предимство да имат онези хора, които са склонни да дарят органи."