Децата ми дават сила
21 декември 2009"Застанали ли сте хубаво? Ръчичките долу - точно така! И всички едновременно ще почнем!", подканя малчуганите Мара Иванова. Първокласниците от българското училище в Берлин са вперили поглед в пианото и отварят устни като добре школувани хористи. Е, не винаги излиза това, което трябва, но заради госпожа Иванова те са готови да повтарят отново и отново!
Огромно търпение и широка усмивка
С това 94-годишната жена спечелва всяко дете. Тя със сигурност e най-възрастната учителка по музика в българските училища в и извън страната. Въпреки годините си идва четири пъти в седмицата в българското училище и поздравява поименно децата. Може да обясни за всяко едно от тях добре ли си е научило текста, как пее, музикално ли е. Защо на тези години продължава да работи и не й ли тежи?
"Не, никак не ми тежи. Напротив - това ме прави щастлива! Ето приготвила съм за утре вече друга програма, други песни", казва Мара Иванова в междучасието. Всъщност преподавателската й дейност започва случайно. Тя и съпругът й дошли през 1970 година в тогавашния Източен Берлин, за да се грижат за новородения им внук и така да помагат на дъщеря си, която е балерина. Когато след няколко години записали внука в българското училище, Мара Иванова разбрала, че в програмата за трети март има само стихотворения. Нямало учителка по музика: "Аз им казах, ще взема няколко деца, които могат да пеят и така направих малък хор. Нямаше пиано, нямаше нищо!" Така с един касетофон и много ентусиазъм певицата Мара Иванова започва работа като учителка.
Репетиции в трамвая
Родена е през 1914 година в Разград в семейство на лекар, където музиката е задължителна част от всекидневието. Брат й е концерт-майстор в местния оркестър, а сестра й е пианистка. Мара Иванова завършва през 30-те години пеене и пиано в консерваторията в София: "Доста мизерно изкарах. Баща ми се помина. Много труден беше животът ми. Не можех да се упражнявам там, където бях на квартира, защото хазяйката ми беше все болна, дали нарочно, за да не свиря на пианото й, не знам... А имаше много песни и арии, които трябваше да разучавам и често пъти, много е смешно, ама отивах на края на трамвая, където няма много хора, и там се упражнявах."
Мара Иванова успяла да спечели конкурс в операта в София, но предпочела ансамбъла на МВР, защото там можела да има повече време за дъщеря си и съпруга си, който по това време следвал медицина. И до днес е благодарна на учителката си - оперната певица Елисавета Йовович: "Тя ми каза: Искам да направя нещо от твоя глас. Много работи научих от нея. Много арии подготвихме, а с арията на Виолета от "Травиата" се явих в зала "България" и спечелих златен медал."
Мара Иванова си спомня с удоволствие за изявите на сцената. Също толкова възторжено обаче говори и за работата си с децата в българското училище: "Всяко едно го изпитвам, за да видя как се развива, къде има да се поправя. Имах една ученичка, която пееше фалшивичко, но имаше желание да се научи. Това е много важно нещо. Казах й да идва през ден или всеки ден, за да пеем по малко. Стана солистка!"
94-годишната жена кипи от енергия
На всеки училищен празник Мара Иванова изненадва гостите не само с нова музикална програма, но и с някоя ария, която изпълнява тя самата. "Този път, ядосва се Мара Иванова, бях пресипнала на Коледното тържество, но като се оправя ще ви попея!" Следващото тържество е на 24 май, когато Мара Иванова навършва 95 години.
"Ужасявам се, като си помисля - толкова много години! Най-важното е да съм здрава и да продължа да съм с децата. Те ми дават много сила!", казва Мара Иванова, учителка по музика в българското училище в Берлин.
Автор: Маринела Липчева-Вайс / Редактор: Д. Попова-Витцел