Децата на Китай

Известният кинорежисьор Чжан Имоу се извини: в отворено писмо 62-годишният китаец признава, че има три деца, с което е нарушил строгия китайски закон за семейно планиране. Той уверява, че бил готов да си понесе наказанието. Говори се, че сега може да му бъде наложена глоба от над 10 милиона евро.

Изключения от строгите правила

От 1980 година насам в Китай е в сила строг закон за семейното планиране. Според него семействата нямат право да имат повече от едно дете. От години насам обаче има и изключения - главно в селските райони. Така например селяните могат да си позволят второ дете, ако първата им рожба е момиче. От регламента са изключени и членовете на малцинствата. Градските семейства пък могат да си позволят второ дете, ако и двамата родители нямат братя и сестри.

Известните и богати китайци пък така или иначе могат да си позволят да платят глобите, налагани от държавата, и така да имат по две, три или повече деца. Доказва го историята на режисьора Чжан Имоу.

Неотдавна китайското ръководство разхлаби допълнително строгите правила за контрол на ражданията, въвеждайки изключения и за други групи китайци - така например в бъдеще по две деца могат да имат и онези семейства, в които единият от родителите няма братя и сестри.

Експертите твърдят, че въведените още в миналото изключения засягат толкова много семейства, че сега надали ще се стигне до бум в ражданията. Към това се прибавя и фактът, че много семейства така или иначе не желаят да имат второ дете. "Още отсега трябва да влагаме много пари и време за образованието на нашето дете. Не знам как ще се справим, ако имаме второ дете", споделя например Манлин Сьон, която работи в държавната телевизия и има петгодишна дъщеря.

Според зам.-директора на китайската комисия за здраве и семейно планиране обаче през следващите три години реформата в закона за семейното планиране ще доведе до нарастване на раждаемостта с около два милиона.

Застаряващо общество?

Планираната реформа в политиката за семейно планиране обаче няма да реши проблемите, свързани с демографското развитие на Китай. Политиката на едното дете вече е предотвратила 400 милиона раждания за последните три десетилетия. От това произтичат съответни социални последици. "Кой ще финансира в бъдеще пенсиите? Кой ще се грижи за възрастните хора?, пита професор Ду Пен от Пекинския народен университет, който от години той изследва застаряването на китайското общество. Ду Пен одобрява промените в семейното планиране. Не всички обаче споделят неговото мнение.

Сътрудниците на регионалните бюра за семейно планиране, които през изминалите години провеждаха държавен контрол за спазванато на политиката на едното дете, са против новите правила. Някои от тях в бъдеще биха могли да загубят работата си. Ще намалеят и подкупите, на които са били свикнали.

Много китайци пък критикуват реформата като половинчата. "Ние трябва да разрешим основния проблем", казва Лян Тунтан. Той окачествява държавния контрол върху раждаемостта като нарушение на човешките права. Много китайски семейства споделят неговото становище. Те настояват за цялостно отменяне на политиката на едното дете.

За 30-те години, в които съществува, политиката на едното дете е оставила дълбоки следи в китайското общество. През изминалите години китайските родители концентрираха цялото си внимание върху единственото дете в семейството. Родителите се грижеха за "малките кайзери" и ги снабдяваха с всичко. Така например за нововъзникналото средно съсловие е нещо нормално единственото дете още на четири-пет години да посещава различни курсове по балет, пиано, английски или плуване. Дали в бъдеще това ще се промени?