''Ди Цайт'' за българския 25 май

Навремето присъединяването към Европейския съюз даде на българите много надежди. Голяма част от тях обаче вече са се изпарили, защото въпреки очакванията и постигнатия известен напредък, положението на хората почти не се е подобрило. България си остава най-бедната държава в Общността. Икономическата и социалната картина в страната не са никак добри, а що се отнася до политиката - водещите партии проиграха целия кредит на доверие, който им бе гласуван, изтъква Франк Щир в статия за "Ди Цайт". Поради това много българи напускат родината си и търсят по-добро бъдеще в други държави от ЕС - предимно във Великобритания и Германия, пише той.

От скептицизма до "плана Маршал"

В България някои от последствията от присъединяването към ЕС са възприемани като досадни - например забраната за пушенето в заведенията или пък акцизът върху домашната ракия. Покрай това в страната възникна малка, но доста шумна група евроскептици. И все пак: мнозинството българи продължават да имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на своя собствен политически елит, смятан за продажен и неспособен, четем в статията.

Нещо повече: не са никак малко онези, които продължават да вярват, че с помощта на Европейския съюз в България могат да бъдат извършени промени. Сдружението "Бъдеще за Северозападна България" например изпрати отчаян зов за помощ до Брюксел. В откритото си писмо жителите на областта, смятана за най-бедната в рамките на Общността, умоляват двамата кандидати за поста председател на Европейската комисия - Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц - да предложат мини "план Маршал" за Северозападна България, в случай че бъдат избрани.

Кандидатът Пеевски

А на какво залагат българските партии? Преди евроизборите те се отдават на обичайните си властови игри. Така например ДПС, което е част от управляващата коалиция заедно с БСП, издигна като възлов кандидат за Европейския парламент тъкмо човека, който миналата година предизвика държавна криза - медийния магнат Делян Пеевски, посочва Франк Щир в статията си.

Непосредствено след изборите миналия юни, новото правителство издигна Пеевски, комуто се приписват тесни връзки с организираната престъпност, за шеф на тайните служби, пише Щир. Той припомня, че това доведе до масови протести в София - десетки хиляди демонстрираха в продължение на месеци не само срещу неговото назначение, но и срещу възприеманите като корумпирани партии и политици. Впоследствие правителството на Пламен Орешарски ревизира решението си. Това обаче по никакъв начин не промени дълбоката антипатия, изпитвана оттогава насам от българите към всички партии.

Всичко това не попречи на ДПС да включи Делян Пеевски на второ място в своята листа за евроизборите. Именно той е смятан за олицетворение на корупцията и сенчестата икономика. Неговите противници възприемат кандидатурата му за евродепутат като истинска провокация.

Шансовете на "България без цензура"

По-нататък в статията Франк Щир се спира на по-малките дяснопопулистки партии. Той посочва, че според прогнозите, най-добри шансове за успех на евроизборите има бившият телевизионен водещ Николай Бареков, който се стреми да се утвърди на политическата сцена с новооснованата си партия "България без цензура". Щир пише, че Бареков се е насочил към привличането на националистическите, ксенофобските, донякъде расистки гласове, които са както срещу турското малцинство, така и срещу около 400-те хиляди роми в страната. Според допитванията на евроизборите тази партия би могла да се класира като четвърта политическа сила - след БСП, ГЕРБ и ДПС.

Франк Щир посочва, че евентуалният успех на Бареков би представлявал минус за националистическата партия "Атака", представена в парламента от 2005-та година насам. Нейните поддръжници я упрекват, че подкрепя правителството, макар в него да е представена и партията на българските турци. Точно те са основните врагове на българските националисти, тъй като напомнят за 500-годишното османско владичество. Поради тази причина "Атака" би могла да бъде задмината дори и от "Националния фронт за спасение на България".

Новата "Народна република"

В края на статията Франк Щир цитира Николай Бареков, който обещава на българските избиратели следното: "Ако се сдобием с евродепутат, нашите симпатизанти сред народните представители ще напуснат българския парламент и през есента ще има предсрочни избори". Авторът на "Ди Цайт" посочва, че от една година насам Николай Бареков се представя за нещо като българския Робин Худ. Ако дойде на власт, той обещава, че отново ще обяви България за "Народна република". Щир пише, че тогава особено тежко би станало положението на етническите малцинства в страната.

Засега Бареков е все още далеч от управленските върхове. Въпреки това резултатите от евроизборите могат да предизвикат ново политическо безпокойство в София: ако управляващата коалиция получи наказателен вот, не е изключено да се стигне до предсрочни избори. А изходът от тях може да е катастрофален за двете водещи партии, прогнозира Франк Щир в статията си за "Ди Цайт".