Дилемата на Обама относно изтезанията в ЦРУ

Тази е една от многото наследени от новия президент дилеми. На 11 януари Обама даде интервю за телевизия ЕйБиСи. Зададен му бе и въпрос за "уотърбординг" - практикувания от тайната служба вариант на т.н. "стабилен разпит". Разпитваният има усещането, че се дави. Отговорът на президента бе пределно ясен: "Смятам, че "уотърбординг" е изтезание, а по време на моя мандат няма да се практикуват изтезания."

Три дни по-късно вестник "Уошингтън Поуст" излиза със заглавието: "Затворникът бе изтезаван, казва служителка на САЩ". За пръв път високопоставена правителствена служителка от администрацията на Буш потвърждава съвсем официално "Ние изтезавахме Мохамед Ал Катани". Ал Катани е родом от Саудитска Арабия. Властите на САЩ смятат, че затвореният в Гуантанамо е бил 20-ият човек в атентатите от 11 септември 2001 година. От над 7 години Ал Катани е в Гуантанамо, където е бил изтезаван.

Лишаване от сън, побой, излагане на студ

Затворникът е трябвало да се изправя гол пред разпитващи го служителки. Поставяли му кучешка каишка около врата и го карали да "служи" като куче.

Колко са били на брой случаите на изтезания, е оспорвано. Факт е обаче, че правителството на Буш смята тези методи за водене на разпит за легални. Бившият президент Джордж Буш каза: "Отхвърлям решително понятието "изтезание". Всичко, което сме правили, има законова основа. Иначе не бихме го направили".

Бившият вицепрезидент Дик Чейни признава: "Прилагахме "уотърбординг". Това беше необходимо, за да защитим страната от по-нататъшни атаки. Това не е изтезание. Ние не изтезаваме. Нямам причина да предполагам, че някой е нарушил съответните ни правилници и договорни задължения."

Бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън открито призна, че най-малко трима пленници на САЩ са били подлагани на "уотърбординг". Само че и Хайдън отказва да признае метода за изтезание. Сега въпросът е, дали администрацията на Обама ще предприеме юридически стъпки, или поне в рамките на един вид "Комисия за установяване на истината" ще се опита да разследва практикуваните изтезания. Досега Барак Обама избягва интервюта по въпроса.

"Никой не стои над закона. Същевременно обаче мисля, че трябва да гледаме напред, а не назад", казва Обама. В интервюто пред телевизия ЕйБиСи президентът бе отново запитан: Ще има ли парламентарна комисия по темата? И ще бъде ли поставена задача в тази връзка на правосъдния министър? Отговорът на Обама гласеше:

"Още не сме взели окончателно решение. Инстинктът ми ми казва: би трябвало да си осигурим, в бъдеще да постъпваме правилно. Това не означава, че хора, които очевидно са нарушили закона, няма да бъдат преследвани."

Ще бъде ли потърсена отговорност?

Какво означава това обаче в действителност? Джонатън Търлей е професор по конституционно право в университета "Джордж Уошингтън". Той е убеден застъпник на тезата, че обвиненията в изтезания срещу отговорните лица от администрацията на Буш трябва да бъдат преследвани съгласно наказателния кодекс:

"Ако не разследваме и обвиним никого по въпроса, какво казва това за страната ни? Други нации, страни от Третия свят, потърсиха от политическите си лидери отговорност за военнопрестъпления. А ние поради някаква си причина смятаме, че военнопрестъпления се извършват само от други нации."

Не само президентът Буш бе на мнение, че хората от тайните служби на САЩ трябва да имат имунитет срещу наказателно преследване. И Конгресът на САЩ, в това число и с вота на множество демократи, прие през 2006 година закон, забраняващ търсенето на отговорност от агентите със задна дата. Редица политици-демократи, които сега се възмущават от фактите във връзка с изтезанията, би трябвало отдавна вече да са наясно, че политическите лидери са били редовно запознавани на тайни заседания с практикуваните методи за водене на разпит.