Днес бомбите са непредвидими
11 август 2015Преди няколко дни 70-годишнината от трагедиите в Хирошима и Нагасаки напомни на човечеството какво ужасяващо оръжие е атомната бомба. Няма друга оръжейна система с такава разрушителна сила, няма друг инструмент, който би могъл тъй лесно да изличи цялото човечество. Да не говорим, че атомната бомба служи и като средство за упражняване на власт. Първите пет ядрени сили (САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания) и до днес се радват на извънредната си позиция като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, които имат право на вето. Същинската тежест на всяка една от тези държави на международната сцена не винаги съвпада с този статут – това особено важи за двете европейски ядрени сили.
Освен трагедиите в Хирошима и Нагасаки, относително младата ядрена епоха досега не е причинила други катастрофи. Напротив. Благодарение на атомните оръжия, в Европа, където през човешката история се е проляла най-много кръв, настъпи необичайно дълъг период на мир и стабилност. Вярно, че Студената война беше мрачна историческа епоха, но поне в Западна Европа тя беше съпроводена от такъв икономически и културен разцвет, какъвто през 1945 г. никой не би могъл да си представи. А конфликтът между капитализма и комунизма със сигурност много по-лесно би довел до военни действия, ако двете враждуващи страни разполагаха само с конвенционални оръжия.
Клубът на ядрените държави
След падането на Берлинската стена мнозина смятаха, че заедно с конфликта между двете системи ще бъдат погребани и ядрените оръжия. Но тези опити, които иначе доведоха до редица смислени договори за разоръжаване, не промениха факта: ядреното оръжие просто си остава съвсем различна фаза от развитието на въоръженията. Това оръжие оказва толкова силно въздействие върху политическите и военните процеси в света, че едва ли някога изцяло ще бъде ликвидирано. И занапред винаги ще има държави (или други наддържавни структури), които ще съхраняват ядрено оръжие за самоотбрана или пък, за да укрепват позициите си в света.
Така беше и по времето на Студената война, в чиято сянка първо Израел и Южна Африка си направиха атомни бомби. (По-късно Южна Африка се отказа от това оръжие.) После дойде един период в историята на ядреното оръжие, през който събитията се развиваха с главозамайващо темпо. В рамките само на няколко години, между 1998 и 2006 година, опити с ядрено оръжие направиха Индия, Пакистан и Северна Корея. Повече от петдесет години клубът на ядрените държави остана с почти непроменен членски състав – най-вече благодарение на това, че тези държави пазеха само за себе си технологията. После обаче броят им внезапно се увеличи с 50% - от шест на девет.
И това едва ли беше случайност. И трите нови ядрени държави имат очевиден мотив за тази стъпка. Индия и Пакистан търсят сигурност в конфликта помежду си. Освен това Индия иска да подчертае и претенциите си да бъде велика сила – най-вече в съревнование с ядрената държава Китай. Северна Корея пък открай време желае да бъде недосегаема – мечта, с която живеят мнозина диктатори. Тоест, цели три развиващи се страни вече притежават ядрено оръжие, а това недвусмислено показва, че ядреният монопол на първите атомни сили вече не съществува. Ядрената технология вече лесно се придобива, включително и чрез шпионаж. Освен това старите ядрени сили вече не притежават предишната политическа мощ на международната сцена, за да възпират всеки опит да се разработва ядрено оръжие.
Какво ще стане, ако...
Все още не е ясно какво означава всичко това за глобалната сигурност. От опит познаваме само една специфична ядрена констелация: две ядрени сили с огромен потенциал са се изправили една срещу друга. В рамките на тази констелация възпиращата функция на ядреното оръжие беше ефикасна. Какво обаче ще се случи, ако в конфликт влязат няколко ядрени сили? Или пък, ако някоя от тези държави добре знае, че няма достатъчно ресурс за ответен ядрен удар? Конфликтът между Индия и Пакистан досега показва, че между две ядрени сили спокойно може да се води и конвенционална война. При това положение рискът от ескалация е особено висок. Възниква и друг въпрос: дали ядрените оръжия винаги вървят заедно с рационалното мислене? Както е известно, възпиращият им ефект се състои в това: нито един политик или генерал не би посмял да натисне червеното копче, защото знае, че ответният удар ще изпепели собствената му страна. Но какво ще стане тогава, когато ядрено оръжие попадне в ръцете на терористи или на хора, които се изживяват като мъченици за вярата си?
Николас Бусе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”
www.faz.net
Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main