До вчера отличник, а скоро просяк?

"Отличник" и"първенец на класа" - така германските медии наричаха Словения, когато през 2004-та година тя се присъедини към ЕС. Според общото мнение на експертите, сред десетте новоприсъединили се тогава страни от Централна и Източна Европа за членството най-добре подготвена е била малката страна на юг от Алпите. Днес тези оценки са просто история, а в германската преса могат да се прочетат заглавия като "Еврокризата застигна и Словения" или "Спасителен чадър и за Словения?".

Засега официално се отрича, че Словения също ще трябва да бъде спасявана. Премиерът на страната Янез Янша каза неотдавна пред парламента, че ако страната не започне да пести скоро, може да се окаже в положението на Гърция. След това финансовият министър се опита да успокои малко духовете с уверението, че се правело всичко възможно, за да не стига до спешни финансови помощи за страната. А шефът на националната банка на Словения каза в прав текст, че страната засега не се нуждае от помощ, като наблегна на "засега".

По-внимателно с приказките!

Кризата може да бъде предизвикана от непремерени политически изказвания, предупреждава Хермине Видович от виенския Институт за международни икономически анализи. "Дори и само едно политическо изявление, направено не на място, може да предизвика задвижване на колелата", казва експертката и добавя, че такива изявления са предхождали и заявената помощ от Испания и Португалия.

През последните дни големите международни рейтингови агенции понижиха оценките си за Словения и нейните банки. В резултат на това поскъпна външното кредитиране, като в момента Словения е длъжна да плаща лихва от 7 % върху новите кредити. За сравнение - за да се финансира отвън Германия плаща лихви от под 2 на сто, а спорадично успява да си осигури дори и нулева лихва.

До избухването на кризата в Европа Словения също беше един вид "отличник", какъвто впрочем винаги е била и в състава на бивша Югославия. Малко след приемането на страната в ЕС списание Щерн написа, че Словения е първата сред новите страни-членки, която внася в общата каса повече пари, отколкото получава от Брюксел. И наистина - първите години след присъединяването към Общността бяха години на невиждан възход за словенската икономика - банките си осигуряваха евтино външно финансиране и раздаваха изгодни кредити за бизнеса, стигна се до бум в строителството. Заедно с това обаче нарастваха и дълговете - както в държавния, така и в частния сектор. Страната живееше все повече "назаем", а кризата сложи край на евтиното външно финансиране. Тогава лъснаха и сериозните структурни проблеми на националната икономика.

Един неприличен пакт

Един от основните проблеми на страната е свързан с ниското обезпечаване на словенските банки със собствен капитал, включително най-голямата то тях "Нова Люблянска банка" (NLB). Основен акционер в нея е държавата, която предпочете да не отваря напълно банковия си сектор и икономиката за чуждите инвестиции. "Това позволи използването на банката като политически инструмент", казва Видович и допълва, че така е възникнал неприличният съюз между най-голямата банка на страната и политиката. "Който е на власт, той се обслужва от банката", добавя икономистката.

Постепенно това се превърна в сериозен пролем за NLB: за да изпълни предписанията на европейския банков надзор ЕВА за минимум 9 % собствен капитал, неотдавна банката трябваше да бъде рекапитализирана със сумата от 380 млн. евро. Това е последният път, в който държавата помага на NLB, която до края на годината ще се нужаде от още една рекапитализация, предупреждава словенският евродепутат Желко Кацин. "Ако не намерим решение на този проблем, нищо чудно да бъдем принудени да поискаме помощ от ЕС", казва той пред Дойче Веле. С дурги думи това ще означава Словения също да бъде подслонена под европейския спасителен чадър. Засега се говори за суми между 200 и 300 млн. евро - само за спасяването на NLB. Тя обаче не е единствената словенска банка с финансови проблеми.

Автор: З. Арбутина, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева