Добри пари за добри гласове

По данни на Амнести интернешънъл около 15 процента от гласувалите на евроизборите са "осребрили" гласа си. А най-голямата трудност е да се докаже това, което всички знаят. Специално създадена инициатива е обявила възнаграждение от 10 хиляди лева за този, който предостави доказуеми данни за опитите на политически сили да купуват гласове.

Как всъщност функционира купуването на гласове?

Как би могъл купувачът на даден глас да е сигурен, че "продавачът" ще постави кръстчето си именно на уговореното място? Все пак изборите в България са тайни. Методите за предотвратяване на изборни фалшификации постоянно се усъвършенстват, но въпреки това изостават от хрумванията на изборните манипулатори. "Купуването на гласове като феномен го има в България от 1994-та година, когато активността в някои планински райони парадоскално достигна 100 процента. Но тогава явлението бе ограничено в определени обществени групи, предимно роми, живеещи в кланове", обяснява социологът Теодор Дечев.

Междувременно феноменът е обхванал и други обществени групи, неподчинени на правилата на клана, във връзка с което на купувачите на гласове им се налага да разработят нови методи, за да гарантират успеха на инвестициите си. Един от тях е следният: избирателят оставя бюлетината си непопълнена и я изнася от секцията на поръчителя. След което се поставя кръстчето на подбраното място и бюлетината се дава на следващ избирател. Той си взима нова в секцията, но пуска попълнената, а празната донася като доказателство за лоялността си.

Заради допълнителния контрол обаче тази система става все по-трудно приложима. Празните бюлетини се подпечатват преди гласуването, а след него - още веднъж, преди да бъдат пуснати в урните. С което ни най-малко не се слага край на измамите - те могат да предвиждат поставяне на кръстчето в точно определена форма, или пък да се иска правенето на снимка на бюлетината с мобилния телефон, за да се документира предоставянето на гласа за определена политическа сила.

Купуването на гласове - по-изгодно от купуването на медии

Друг от феномените е така нареченият "корпоративен вот", който засяга служителите във фирми или фабрики-собственост на политически активни олигарси. Най-известният от тях е Христо Ковачки, най-богатият човек в страната. Със своята партия "Лидер" той успя изненадващо да вземе 5,7 процента от гласовете на евроизборите. Оказваният от фирмената империя на Ковачки натиск за гласуване за "Лидер" е обществена тайна в България, макар и до днес това да не е доказано недвусмислено. Ако в неделя той повтори успеха си, ще успее да подплати икономическата си мощ и в политически план.

"Тези хора се държат като инвеститори и пресмятат много точно", казва по този повод Теодор Дечев и продължава: Те се питат защо трябва да продължат да купуват вестникарски статии, телевизионни предавания или отделни депутати, след като могат да си купят гласове и да вкарат в парламента собствена партия. Тяхното убеждение е, че купуването на гласове е по-изгодно от купуването на медии. Което си има и съответната цена - избирателят получава средно по 15 евро, но партиите трябва да се бръкнат за двойно по-голяма сума, тъй като трябва да се плати и на посредниците, заключава ФАЦ.