Догадки за Борисов и "гадовете"

Коментар от Полина Паунова:

Пак ЧЕЗ, пак ток, пак популистки изказвания. Така министър-председателят Бойко Борисов обобщи политическия поглед към сделката на Гинка Върбакова за ЧЕЗ. И не само - в гневна пресконференция премиерът описа скандална схема с участието на руско-грузински офшорки и български банки. Но не пое отговорност за случващото се. Вместо това обвини ЧЕЗ в заговор за свалянето му от власт - както при февруарските протести през 2013 година.

“Ето, това е сценарият на тези гадове", каза министър-председателят. "Не само нямам никакво участие, но толкова хубава ювелирна операция ни спретнаха в наше отсъствие, докато сме в Брюксел... От това, което виждам, стигам до извода, че някой иска да повтори февруарските събития. По друг сценарий, но със същите изпълнители - пак ЧЕЗ, ток и популистки изказвания", продължи той.

Компанията на Борисов

Докато Борисов “разобличаваше” участниците в схемата, рамо до рамо с него бе застанал лидерът на “Атака” Волен Сидеров, който в момента е негов партньор във властта. При това официален партньор, подписал споразумение и контролиращ министерството на икономиката чрез своя номинация. Вярно, редица медийни публикации свързват министър Емил Караниколов със скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски, но номинално ведомството е под шапката на “Атака”.

Къде беше Волен Сидеров през 2013 година? От другата страна. Или иначе казано - лидерът на една от трите националистически партии, които сега партнират на ГЕРБ в управлението, беше тогава от “гадовете”. Обикаляше площадите и зовеше против монополите, като впоследствие тази му акция се превърна в цялостна предизборна платформа, наречена “Планът Сидеров”.

На този фон е прелюбопитен момент, че пет години по-късно и без никакво смущение министър-председателят говори за „гадове", и то “същите” като тогава, които отново искали да го свалят от власт. В компанията на същите тези „гадове".

Интересно е и друго обстоятелство - детайл, който няма как да бъде забравен и който хвърля светлина върху фигурата на Сидеров, а оттам и върху настоящата управленска конфигурация. Преди пет години лидерът на “Атака” беше т.нар. “златен пръст” на управляващите от БСП и ДПС, които дойдоха на власт след правителството на Борисов. Именно техният кабинет издигна Пеевски за шеф на ДАНС, а кворумът при избора бе осигурен от „Атака". Същата „Атака", която сега номинално стои зад икономическия министър, уличаван в закрила на ред интереси на въпросния неуспял шеф на ДАНС.

Тези детайли не биха имали толкова голямо значение, ако министър-председателят не насочи сам вниманието към тях. По стар обичай медиите не му зададоха никакви въпроси. А поле определено има. Най-очевидното и логично питане е следното: кои са „гадовете", след като с част от тях той управлява в момента. Но въпросите далеч не се изчерпват с това.

Може би най-важният момент, който трябва да се изясни в контекста на сюжета "ЧЕЗ, Гинка Върбакова и гадовете", е не кои са „гадовете", а дали самото правителство не си организира тази “ювелирна операция” съвместно със същите тези „гадове".

Причините за подобно предположение са не една и две, като може би най-солидната от тях е участието на Българската банка за развитие (ББР), начело на която стои Стоян Мавродиев. Кариерата му официално е свързана с Борисов и ГЕРБ, а впоследствие редица случаи осветиха връзките му с Пеевски.

Неуспешната постановка

На този фон целият театър, разигран от държавния апарат с цел да покаже Борисов като жертва пред широката публика, изглежда съвсем неуспешен. Навярно има хора, които смятат, че подобна голяма сделка, засягаща пряко сигурността на страната, може да се случи без знанието на министър-председателя. Но тези наивници, за щастие, са малко. Страничните обстоятелства около фирмата на Гинка Върбакова и най-вече ролята на ББР в цялата история няма как да не породят предположения за мълчаливото участие на държавата в нея.

Ето защо може да се допусне, че “гадовете”, за които Борисов гневно говори, не действат независимо и без неговото мълчаливо съучастие. В България обаче отдавна вече не е важно какво се е случило, а как се разказва.

Нещо повече: скандалът предизвика мълниеносна реакция на премиера, която в друга ситуация би била посрещната скептично. Любопитното е, че този развой изобщо не смути Гинка Върбакова, с което тя на практика доказа едно: че е онази необходима “госпожа за един ден”, която да посрещне всички удари и да осигури алиби. Алиби за най-вероятния предстоящ развой: държавата в лицето на Борисов и държавата в лицето на този, който инсталира „Гинка от Пазарджик" на преден план, да си поделят енергоразпределителното дружество.

В същото време истински важното в този скандал си остава скрито - докато премиерът спасява националната сигурност, съвсем бе забравена темата „КОЙ стои зад Гинка". Изглежда никой няма да я повдигне, както никой не попита кои са „гадовете".

И още нещо: в друга ситуация, в която почвата не е подготвена предварително с разкази за „гадове" и “ювелирни операции”, целящи падането на властта, подобна намеса на управляващите в частна сделка би била възприета като огромен скандал. В тази обаче намесата изглежда като спасение. Но спасението, организирано от Борисов, не дава никаква яснота по въпросите кой стои зад Гинка Върбакова и участвало ли е управлението в проправянето на пътя ѝ към сделката. Именно поради тази причина някой може и да стигне до предположението, че “гадовете” не действат независимо от техния разобличител. Най-вероятно дори си партнират.

На този фон съобщението на ДПС, че започват “подготовка за управление”, но това не означавало курс към предсрочни избори, дори няма нужда от тълкуване. То е просто напомняне. Напомняне към Борисов, че няма как да бъде независим от Движението. Факт, който дори невъоръжено око ясно вижда още от 2013 година насам.