"Договорът на Бориславова": какво всъщност иска Иван Гешев

Ако сблъсъкът между кабинета „Петков” и главния прокурор бъде сравнен с боксов мач, то Иван Гешев определено спечели първия рунд, а може би и срещата. Управляващата коалиция се срути и загуби мнозинството си в парламента, а правителството падна от власт след вот на недоверие. Не е изключено главният прокурор, чиято смяна бе сред приоритетите на досегашните управляващи, да подготвя своя реванш.

Разследването на Софийска градска прокуратура срещу началничката на кабинета на премиера Лена Бориславова може да е първата стъпка от „отговора”, за да не кажем „отмъщението”, на Главния. Формално погледнато, разследването за съзнателно сключена от длъжностно лице неизгодна сделка, от която са произлезли съществени вреди, е срещу „неизвестен извършител”. Става дума за договор, сключен между кантората, за която е работела Бориславова, и ББР точно преди година – през юли 2021.

Удар срещу "Продължаваме промяната"

Случаят с „договора на Бориславова”, както обикновено, когато става дума за политическа интрига, има две страни, които са неразривно свързани. Едната е чисто юридическа: дали има престъпление; другата е политическата, а именно: като се „удари” Бориславова, за която се твърди, че по договора с ББР е получавала възнаграждение от 7 000 евро месечно, да бъдат „поразени” Кирил Петков, тогава министър на икономиката в служебния кабинет „Янев”, и други лица от създадената по-късно формация ПП.

Разплитането на далаверите в ББР бе сред първите неща, които се опита да реализира Петков. Замесването на Бориславова и на други хора от ПП в разследване, дали целенасочено, дали „между другото”, внушава, че „Промяната“ всъщност е била движена от порочни мотиви, че проблемът всъщност е в нея – не в практиките, които се опитва да изкорени.

Трябва да се подчертае, че въпросният договор е сключен преди Бориславова да стане политик (той е прекратен три месеца по-късно, когато тя влезе в политиката) и тя не е страна по него, а „контактно лице” на кантората. Без значение виновна ли е Бориславова, или не, таймингът на прокуратурата навежда на мисълта, че зад действията на Гешев и колегите му има политическа мотивация. Информацията за разследването се поднася на обществото в момент, в който „враговете“ на Главния в изпълнителната и законодателната власти загубиха почва под краката си.

Може би това е причината, поради която Иван Гешев напоследък бе притихнал: искал е да види накъде ще задуха вятърът, докато методично подготвя студеното ястие на отмъщението. През краткото време, в което управляваше кабинетът „Петков”, Гешев не  беше в състояние на глуха защита, а често играеше офанзивно. През февруари, например, той привика на разпит Петков и Бориславова, които преди това му бяха връчили списък с лица, за които се смята, че са в основата на икономическата и криминалната престъпност в страната.

Досега Гешев не беше сериозно притиснат

Главният прокурор не бе притеснен сериозно през шестте месеца, през които „Промяната“ опитваше да се случи. Причините: липса на конституционно мнозинство и преди всичко вътрешни противоречия в коалицията, които в крайна сметка доведоха до нейния разпад, след като ИТН дръпнаха шалтера. Като изключим закриването на специализираното правосъдие – бухалка, използвана за политически цели от бившата власт – реформата на съдебната система остана на трупчета.

Над главата на Гешев все пак могат да се появят нови буреносни облаци, ако мандатът на ПП бъде реализиран. И особено, ако Бойко Рашков оглави КПКОНПИ. Не трябва да подценяваме и ролята, която би имал един амбициозен наследник на Рашков начело на МВР. Радостин Василев, бившият министър на спорта, който публично се разграничи от партията си ИТН, вече гръмко заяви, че „ако оглави министерството, Рашков ще им се стори като пролетна песен”.

И все пак: дори да видим кабинет на Асен Василев, излъчен от 47-то НС, той най-вероятно ще има много къс хоризонт – максимум около половин година. Изглежда Иван Гешев ще може да се порадва на изхода от двубоя, докато наблюдава как се реализира неговият реванш.

Този коментар изразява личното мнеие на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.