Доживотен затвор за парче пица

"Пратен е в затвора като че ли е извършил най-страшно престъпление" - от 13 години насам Джудит Майнър негодува срещу съдбата на сина си Рики, който е осъден на доживотен затвор без перспектива за помилване. Прегрешението му - притежавал един грам амфетамин на стойност няколко долара. "Присъдата му не е справедлива, но са ми вързани ръцете да му помогна, защото на практика нямам възможност да я определям", казал съдията от процеса срещу Рики.

Неговият случай не е някакво изключение за Щатите: мнозина дребни крадци, отмъкнали по някое парче пица от ресторант или чифт чорапи от някой магазин се оказват в затвора с доживотна присъда. Подобна съдба споделят близо 3 300 души, които нямат шанс предсрочно да излязат от затвора, макар че провинението им е по-скоро незначително.

"За кражби на стойност от 10 долара, хора отиват за цял живот зад решетките", казва Дженифър Търнър от правозащитната организация Аmerican Civil Liberties Union (ACLU). Търнър и други активисти от организацията бият тревога по повод тази ситуация. "Тя е резултат от закони, въведени и допълнително затягани през последните 40 години в хода на борбата срещу престъпността и разпространението на наркотиците", казва правистката.

"Три прегрешения - и те няма!"

Тези закони предвиждат почти драконовски мерки дори за дребни провинения. В някои американски щати - като Луизиана или Флорида - действа закон, според който наличието на три предварителни присъди автоматично води до доживотен затвор, включително и когато първата от тези присъди е била за нещо крайно дребно, случило се преди повече от 30 години, когато осъденият е бил малолетен.

Дженифър Търнър дава пример със съдбата на един мъж, който на 16 години бил осъден за кражба. По-късно получил доживотна присъда, защото откраднал пушката на своя пастрок. Това, че вторият му баща заплашвал да убие с нея майката на младежа, не било прието като смекчаващо вината обстоятелство.

"Съдиите често нямат възможност да влияят над определянето на присъдата", казва Търнър. Вместо това законът ги принуждава "да заключват осъдените зад решетките и завинаги да изхвърлят ключа". Правозащитничката е разговаряла с множество юристи, които не крият, че не са съгласни с произнесени от самите тях присъди - "нито като прависти, нито като граждани, а още по-малко като данъкоплатци."

Близо 1,8 млрд. долара годишно поглъща тази оспорвана съдебна практика. "Мисля, че избирателите, подкрепили тези закони и мнозина от политиците, които са ги създали, не са били съвсем наясно какво означават те - например това, че за кражбата на едно яке, хората отиват в затвора до края на живота си", казва Търнър. Бърл Кейн, един от надзирателите в държавния затвор "Ангола" в Луизиана допълва: "Това е крайност - жестока и абсурдна".

Дяволски кръг от бедност, престъпност и присъди

Жертви на тази жестока практика са предимно чернокожите. В 65% от случаите става дума за американски граждани от африкански произход. В южните щати като Луизиана - техният дял стига дори до 91 на сто, сочи изследване на американска правозащитна организация. "Едва 5% от световното население живее в САЩ, но американските граждани са 20% от всички затворници в света", казва Търнър. Нищо чудно, че американските затвори се пукат по шевовете - те се пренаселени с около 40 на сто.

Правосъдният министър Ерик Холдър, който наскоро обяви провеждането на съдебна реформа, заяви, че "дяволският кръг от бедност, престъпност и присъди държи в плен прекалено много американци и дестабилизира прекалено много общини". Предвидената реформа си поставя за цел да намали наказанията на хора, осъдени за дребни престъпления.