Доза турски гняв

Първо долната камара, а в понеделник и Сенатът на френското Национално събрание одобриха с голямо мнозинство предложения закон. В Турция първи реагираха медиите, след което премиерът Ердоган лично зададе тона на официалния гняв: Париж извършил "изтребление на свободата на съвестта" (забележете: изтребление, а не геноцид). "Братската държава" на Анкара, Азербайджан - една чиста проба модерна диктатура - също надигна глас срещу Франция, където се потъпквали ценностите на демокрацията и човешките права. На голяма популярност пък се радва една нова игра - "Удари плесница на Саркози", предоставяща възможност на юзърите да зашлевят виртуално шамар на френския президент.

Ако се абстрахираме обаче от разгорещената турска реакция, не е трудно да забележим, че отвъд реториката Анкара винаги е действала много прагматично. Политическата каста се пени за протокола и за пред публиката, но на работно равнище Турция не е заинтересувана от сериозен разрив.

И във Франция има недоволни

Същинската реакция на Анкара дойде под формата на декларация от външнополитическата комисия на парламента. Нейният тон също е критичен, но същевременно делови, а на места дори помирителен. Депутатите заявяват, че новоприетият закон противоречи на "традиционната мъдрост на френския парламент". Повтаря се и главният аргумент на Анкара, че оценката на оспорвани събития от миналото трябва да се остави на историците, а не на политиците. Само че тъкмо политическият натиск от чужбина допринесе за това арменският въпрос да влезе в полето на обществено-политическата дискусия. Иначе "събитията от 1915" едва ли щяха да станат тема в Турция.

Турците намират донякъде удовлетворение във факта, че приемането на закона не е неоспорвано и във френската политическа класа. Центристкият президентски кандидат Франсоа Байру разкритикува двете големи партии, социалистите и президентския Съюз за народно движение (СНД). "Не е наша работа да пишем историята, още по-малко историята на една чужда държава", подчерта Байру. Бившият премиер Доминик дьо Вилпен, който също е президентски кандидат, заяви, че последните години били белязани от "провал на отношенията с една голяма страна като Турция".

Към "благоразумие" призова и външният министър Ален Жупе, който подчерта, че е за "политика на протегнатата ръка". Още преди гласуването на новия закон Жупе заяви, че той идвал "в много неподходящо време" и напомни за важните икономически и търговски интереси на Париж в Турция.

Критиката на външния министър визира най-вече собствения политически лагер. Проектозаконът беше внесен в Националното събрание от депутатката на СНД Валери Бойе. Нейният избирателен окръг е в Марсилия, където има голяма арменска общност.

Който отрича, плаща до 45 000 евро!

Геноцидът срещу арменците занимаваше френските депутати още през 1998 и 2001. Първоначално социалистите бяха онези, които настояваха за обявяването на изтреблението през 1915 за геноцид. Тогавашният президент, консерваторът Ширак, обаче не желаеше обаче криза с Анкара и успя да предотврати гласуването в Сената. Едва след продължително лавиране законът бе приет в смекчен вид през 2001. "Франция официално признава геноцида срещу арменците от 1915", гласи законовата формулировка. Оттогава се дебатираше по следващата стъпка - дали отричането на арменския геноцид да се смята за престъпление. Досега такова бе само отричането на Холокоста. Ето, че сега Париж реши, че отричането на геноцида над арменците ще бъде наказвано с глоба в размер до 45 000 евро или до 1 година лишаване от свобода.

Ето и още няколко факти по темата: Саркози бе избран през 2007 с обещанието, че няма да допусне влизането на Турция в ЕС. Постепенно обаче отношенията с Анкара се нормализираха. Днес френските фирми имат важен търговски партньори в лицето на Турция. Арменската диаспора във Франция обхваща половин милион души, сред които има известни личности като певците Шарл Азнавур и Силви Вартан.