Докторе, къде си?

Само през миналата година над 500 лекари и близо 1 300 медицински сестри са си извадили сертификати за работа в чужбина. Половината от тях вече се трудят извън България, научаваме от изследване на „Отворено общество”. Според Боян Захариев, ръководител на изследването, извън България медиците търсят най-вече по-добро заплащане и по-висок жизнен стандарт. „Този фактор има двойно по-голяма тежест спрямо всички останали мотиви за емиграция”, казва Захариев. В съответната анкета сестрите са изразили очакване за заплати над 400 евро месечно, а мнозинството лекари разчитали, че на Запад ще изкарват между 1 350 и 3 250 евро. Всъщност, сестринският труд се заплаща дори по-високо, докато очакванията на лекарите са реалистични.

Отлитат младите и можещите

„Още по-жалко за българското здравеопазване звучи една от другите декларирани причини за медицинската емиграция: че хората бягат от работната обстановка, в която те и пациентите им непрекъснато изпитват недостиг на елементарни консумативи, медикаменти и медицинска техника”, обяснява Захариев. В онези български болници, които са особено засегнати от кризата, допитването показва, че медиците тръгват към чужбина, защото лекарските и сестринските екипи постепенно се разпадат. Първи тласък на това разпадане дава напускането на ключови фигури в интензивното лечение - като анестезиолози и хирурзи. В Германия и в повечето западноевропейски страни най-често намират работа общопрактикуващите лекари, но се търсят също така анестезиолози, гинеколози и хирурзи.

„Напускат най-вече младите и можещите. Средностатистическият лекар-емигрант е с 5 години по-млад и притежава по-висока професионална квалификация от колегите си, които остават в България. Сестрите, които търсят кариера в чужбина, имат по-голям натрупан опит на по-млада възраст. Всички тези медици изучават или вече владеят чужди езици. Редом с английския, много важен е и немският език - особено сред медицинските сестри, голяма част от които заемат места на гледачки на възрастни и тежкоболни хора. Тази услуга не е развита в България, докато в напредналите здравни системи търсенето е значително”, обобщава Захариев.

Да си лекар в Америка

От своя страна германските лекари търсят по-добре платена работа в Скандинавските страни, в Люксембург и Великобритания, а техните места се заемат от източноевропейци. „Това е част от световната професионална миграция”, обяснява изследователят от "Отворено общество". В този процес най-добрите се насочват към най-високо платените работни места в клиниките и болниците. В момента заплащането е най-добро в страни като САЩ или Австралия. В Съединените щати например петте най-високо платени професии са тъкмо на лекари-специалисти, а средногодишните заплати на анестезиолозите и хирурзите възлизат на около 220 хиляди долара - толкова изкарва и президентът Обама.

На мястото на емигриралите идват хора от по-неразвити държави и здравни системи. Дори в България вече идват лекари от Третия свят, а в българските медицински факултети учат тамошни студенти, привлечени от сравнително евтиното, макар и не особено качествено образование, както и от възможността незабавно след това да поемат към Западна Европа.

Миграцията на медиците и особено на лекарите не е само еднократно или еднопосочно действие. Някои отиват на специализация, осъзнават какви са условията на Запад и приемат поканите за работа там. Други започват работа в чужбина, но понякога се връщат, работят известно време в България и пак заминават.

„Много млади български медици, които се дипломират на Запад, протестират срещу изключително трудния старт и много тежките условия за работа в родината им. При свитите бюджети на болниците в България възможностите за специализация са нулеви. А за да задържат оставащите лекари и сестри със сносни заплати, болничните управи предпочитат да въвеждат много напрегнат работен график за малочисления си персонал, вместо да наемат млади специалисти”, обяснява Боян Захариев.

Лоши времена

Никой не знае дали в бъдеще българите ще получават гарантирано качествено медицинско обслужване. Всъщност - дали изобщо ще получават някакво, както се опасяват най-черногледите експерти. „И сега 20 процента от работещите лекари са пенсионери, а в бъдеще техният дял рязко ще нарасне. Особено тежка ще е ситуацията в провинцията. В София може да има и в бъдеще достатъчно лекари и отчасти медицински сестри, но извън нея напрежението заради липсата на медици ще ескалира”, твърди изследователят от „Отворено общество” Боян Захариев.

И в момента из страната недостигът на медицински кадри вече е придобил заплашителни размери. Една трета от лекарите са съсредоточени в София, докато в „забравени” области като Кърджали, Добрич, Габрово, Видин, Враца и Кюстендил работят общо едва 7-8 процента от всички лекари. Според Захариев, ако в краткосрочен план не бъдат създадени благоприятни условия за задържане на медицинските кадри, в българските клиники и болници ще започне масово и системно отлагане на планови операции, на прегледи и профилактики.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев