На какво е готов Путин?

В началото на януари Джон Маккейн пое председателството на сенатската комисия за въоръжените сили на САЩ. Неговото назначение разрази истинска буря в руските социални мрежи. Поддръжниците на Кремъл се състезаваха кой по-язвително ще нападне 78-годишния ветеран от войната във Виетнам. Оценките за него се разминаваха тотално - едни осмиваха сенатора като сенилен старец, а други му приписваха свръхчовешки способности, вкл. по отношение на вредите, които той е в състояние да нанесе на Русия.

От години, ако не и от десетилетия, руските власти и руското общество са раздвоени - хем изпитват силна ненавист към САЩ, хем изгарят от желание да им подражават във всичко. В този смисъл нападките срещу Джон Маккейн са признак за това, че не е настъпила никаква промяна в тази позиция. Но т.нар. интернет-тролове издават истинските опасения на политиците. И тук на става дума за личността на Джон Маккейн, а за създадената през последната година политическа реалност.

Дамоклевият меч на санкциите

Позицията на Вашингтон по отношение на руско-украинския конфликт днес е един от най-важните фактори, влияещи върху политиката на Кремъл и икономическата ситуация вътре в Русия. Приетият в края на 2014 година документ "За подкрепа на свободата в Украйна", даващ широки правомощия на Белия дом за оказване на помощ на Киев и налагане на нови санкции на Москва, е надвиснал като Дамоклев меч над руските банки, енергийни и отбранителни концерни, а също и над руски официални представители. Затова в Москва изразяват безпокойство от новия състав на американския Конгрес, доминиран вече от републиканците. Малцина признават това открито, но способността на американските законодатели да оказват натиск върху Белия дом сериозно безпокои много хора в Кремъл и на Смоленския площад.

Оръжието за Киев - предизвикателство за Москва

Узнавайки за назначението на Маккейн, известен анализатор от един инвестиционен фонд отбеляза, че вероятно сега Украйна ще започне да получава и оръжие от САЩ. И тази перспектива става сега все по-реална. Проблемът, от гледна точка на руските власти, не е само в това, че крупни оръжейни доставки ще подсилят украинската армия. В края на краищата украинците ще трябва да се научат да боравят с новите оръжия. А боеспособността на една армия не се изчерпва с техническите възможности, колкото и съвременни да са те.

По-важна тук е политическата символика. Ако се стигне до по-сериозни доставки на американско оръжие и бойна техника, това фактически ще означава, че Вашингтон е готов, макар и непряко, на конфронтация с Москва в центъра на Европа. Въпреки че в руската столица има хора, които смятат, че сегашният конфликт с Америка ще послужи за консолидиране на гражданите около действащия режим и ще подсили националното единство, непредвидимите външнополитически и икономически последици безпокоят мнозина.

Кой пръв ще изплаши другия?

Президентът Путин редовно се позовава на формиращото се от държавната телевизия "обществено мнение" като на основен фактор за неговата украинска политика. Сега и Обама ще може да плаши Москва с това, че конгресмените и сенаторите изисквали от него решителни действия. Разликата е само в това, че американският президент, за разлика от руския му колега, няма и най-малката възможност да променя информационната политика на националните телевизионни канали. А с нея и общественото мнение. Обама, известен със своята нерешителност, все още се надява, че неговата политика на "decoupling", тоест на разграничаването между актуалните проблеми в света от отношенията с Русия, ще даде плодове. От гледна точка на американския президент е възможно той да спори с Владимир Путин по отношение на Украйна и същевременно да си сътрудничи с него за решаване на конфликта в Сирия, или на иранския въпрос. В администрацията на руския президент това доега се възприемаше като признак на слабост.

Но сега американският Конгрес има реалната възможност да приема всякакви закони, оказващи влияние върху Русия. Голяма част от сенаторите и конгресмените от Демократическата партия са напълно солидарни с републиканците по украинския въпрос. А това позволява да бъде преодоляно дори и президентско вето, ако Обама реши да наложи такова. В този смисъл потенциалът на Капитолия да влияе на политиката на Белия дом е доста сериозен. На руското ръководство няма да му бъде никак лесно и от гледна точка на предстоящите президентски избори през 2016 година, когато в битката за Белия дом ще влезе излъчващата решителност и безкомпромисност Хилъри Клинтън. Освен това в Кремъл са убедени, че САЩ са си поставили за цел да свалят режима в Русия. А като имаме предвид и взаимната лична неприязън между Путин и Обама, трудно можем да си представим постигането на каквито и да било договорености между двамата. Все пак не бива да се изключва и такъв вариант. В крайна сметка запазването на властта на всяка цена е главната движеща сила в политиката на руското ръководство. Въпросът е в това, до каква степен на конфронтация със САЩ е готово да стигне то без риск за себе си. Съдейки по всичко, в Кремъл все още нямат отговор на този въпрос.

* Константин Егерт е руски журналист и наблюдател в радиостанция Комерсант FM