Досиетата: лавина или само снежна топка?
22 декември 2010Коментар на Георги Папакочев:
След категоричната позиция на външния министър Николай Младенов, че това е моментът, в който „ние затваряме тази страница, колкото и болезнено да е за някои хора", вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов също потвърди намерението на ГЕРБ да хлопне въпросната врата. Просто резилът с досиетата на посланиците, работили за ДС, вероятно е жегнал най-сетне 11-тото след демократичните промени българско правителство и то демонстрира решимост да се справи с проблема по най-бързия начин, още повече, че в конкретния случай под въпрос е поставена и международната непоквареност, която по света наричат интегритет, на членката на НАТО и ЕС България.
Премиерът Борисов вече връчи на президента искане за отзоваване на посланиците с агентурно минало, Външното министерство със сигурност ще прибере в страната генералните си консули от ДС, очаква се след празниците парламентарното мнозинство да гласува и декларация по този повод, първите доброволни оставки - на министъра без портфейл, на зам.-министър на вътрешните работи и на генерален консул в Русия - вече са факт и на пръв поглед изглежда, като че точката наистина може да бъде поставена.
По-добре късно, отколкото...
Само на пръв поглед, за съжаление. Просто по този скандален, но уви, специфичен случай, основното сражение с действащия държавен глава и вероятно с Конституционния съд тепърва предстои. Евентуална победа обаче би могла да катализира решаването на един от най-недостойните казуси в 20-годишната посттоталитарна история на страната - пребиваването на бившите ченгета във властта и държавните структури. Казано с други думи - макар и с непростимо закъснение, в България може да бъде осъществена лустрацията, която наистина веднъж завинаги ще реши проблема с досиетата и използването им като средство за манипулации.
Ако българското общество намери в себе си достатъчно сили да упражни необходимия натиск за приемането на подобна мярка не само спрямо посланиците, но и към депутати, кметове, техните заместници, общинари и други ключови държавни служители, темата за зависимостите от бившите комунистически тайни служби бързичко ще се озове единствено в архива на историците, дори и на онези „най-качествени” от тях, вербувани от ДС, за които тези дни с тъга разказваше в медиите бившият вече министър без портфейл и сътрудник на службите Божидар Димитров.
"Говорит София!"
Подобна е позицията на българската десница, която настоя да започнe прочистване от агенти и сред областните управители, сред босовете на енергетиката, дори и в „свещеното” МВР, където и сега се трудят около 1.500 служители с досиета. Неочаквано, но и от ДПС обявиха, че техният лидер Ахмед Доган с агентурни псевдоними „Ангелов”, „Сергей” и „Сава” бил готов да се оттегли от политиката, ако „държавата поеме курс към пълна лустрация на агентите на бившите тайни служби”.
Парадоксално, но тежко препятствие пред намерението за окончателното агентурно прочистване могат да се окажат големите български информационни средства, които продължават да са контролирани финансово и журналистически от медийната гвардия на някогашната ДС. Тези идеологически преторианци на комунистическия режим и днес продължават да си вършат работата така, както са били обучавани преди 20 години - манипулативно, избирателно и целенасочено. Поради това ако търкулнатата сега от Комисията по досиетата и ГЕРБ снежна топка с най-новите разкрития не набъбне до лавина на общественото мнение, отговорност за това ще носят медиите, чиято основна цел си остава запазване на досегашното статукво.
Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев