Достигнахме точката на кипене!

Председателят на Еврокомисията Барозу предупреди открито, че 17-те държави, в които е въведено еврото, са на прага на "системна криза". А лидерът на либералите в ЕС, бившият белгийски премиер Верхофстад заяви, че "кризата е достигнала точката на кипене, когато изглежда възможно всичко, дори най-драматични сценарии".

Причината за тези силни думи е покачването на лихвите, смятани досега за стабилни, които страните от еврозоната плащат. Тази седмица лихвите за Франция, Белгия, Австрия, Финландия и Холандия рязко се увеличиха. Това е сигнал за драматична загуба на доверие на инвеститорите, както и за масивна спекулативна вълна срещу еврозоната като цяло. Към всичко това се прибавя и прогнозата, че стопанският растеж във всички страни от еврозоната, с изключение на Германия, стагнира.

Безогледните спекулации на анонимни сили

"Инвеститорите явно не вярват, че еврозоната може да разреши проблемите си. Затова те се оглеждат за най-сигурното място, където могат да пласират парите си. А това е единствено Германия", казва холандският финансов анализатор Елвин де Гроот. Докато Германия плаща едва 1,77 процента лихви за държавни облигации с десетгодишен падеж, Франция плаща двойно. При това ножицата се разтваря все повече. "Това не може да продължава така", предупреди Верхофстад.

Лихвите за италианските облигации, въпреки новото правителство, варират около критичния праг от 7 процента. Испания плаща за своите облигации над 6 процента, при растяща тенденция. Когато Ирландия и Португалия достигнаха 7-процентовата межда, те бяха принудени да търсят спасение от ЕС и впоследствие бяха разкачени от финансовите пазари. Само че в случая с Италия европейският спасителен фонд не би могъл да финансира подобна операция.

Фракционният шеф на социалистите в ЕС, Мартин Шулц, заяви по време на парламентарен дебат: "Свидетели сме на надпреварата на демокрациите с анонимни сили, чиито безогледни спекулации излагат на огромен риск демократичната система". Шулц обвини финансовите пазари, че искат да спечелят пари дори с цената на банкрута на цели държави.

Страхът от затъване

На този фон страните от еврозоната се опитват да се защитят с различни мерки. Австрийското правителство например реши да въведе таван за държавния дълг; до 2020 националният дълг трябва да бъде понижен до 60 процента от брутния вътрешен продукт. Виена се страхува да не изгуби върховия си рейтинг ААА, тъй като австрийските банки са здраво ангажирани в Източна Европа и Италия. В Унгария и Словакия правителствата имат затруднения изобщо да продават своите облигации. В много източноевропейски страни потребители и фирми имат кредити в евро или швейцарски франкове, чието изплащане става все по-трудно за тях.

Американският президент Обама разкритикува кризисните мерки на ЕС. Според него все още не се очертавал ясен план за действие. Обама заяви, че липсва политическа воля да се защитава солидарно еврото. На срещата на върха на Г-20 в Кан САЩ пледираха за по-енергична намеса на ЕЦБ в усилията за подпомагане на задлъжнелите държави, и призоваха европейските централни банки да мобилизират валутните и златните си резерви. Германската федерална банка обаче е против подобна стъпка.

Автор: Б. Ригерт, С. Гяуров

Редактор: Д. Попова-Витцел