Доходният бизнес с жените от Африка

Прокурорката Анджела Пиетроиусти всяка вечер наблюдава от прозореца на бюрото си нигерийките, продаващи телата си. Щом се стъмни, алеята пред Двореца на правосъдието във Флоренция се превръща в "борса" за платена любов. Предполага се, че в Италия проституират близо 40 000 чужденки. Голяма част от тях са от Румъния и Нигерия. Почти всички са жертва на организирани мрежи за трафик на хора.

Анджела Пиетроиусти е шеф на отдела за борба срещу организираната престъпност и търговията с хора във Флоренция. Въпреки че проблемът е буквално под прозореца на бюрото й, през последните години тя не е успяла да вкара в затвора нито една "госпожа". Под "госпожи" се има предвид нигерийките, дърпащи конците на търговията с мигрантки в Италия. Повечето от тези могъщи дами живеят в Италия и от там контролират бандите на търговците на хора. В повечето случаи става дум аз малки банди, състоящи се от по няколко души, които примамват млади жени от Нигерия с фалшиви обещания, и няколко каналджии, които организират пътуването им към Европа.

Страхът от Жу-жу

"Проблемът се състои в това, че повечето жертви се страхуват да говорят с полицията", казва прокурорката. Тя смята, че основната причина за това поведение на нигерийките е т.нар Жу-жу ритуал, разпространен в тяхната родина. Проповедниците на Жу-жу използват черна магия, за да вкарат в капана на сексуалното робство много жени в Нигерия. Те работят заедно с трафикантите и правят заклинание на младите жени, преди те да заминат за Европа. Жените се задължават да бъдат верни на новите си работодатели, тъй като в противен случай семействата им са заплашени със смърт. "За нас е трудно да намерим и преводачи, които разбират диалекта на момичетата. Те също се страхуват от черната магия на ритуала Жу-жу", казва Пиетроиусти.

Според нигерийката Джой К. обаче, има и други причини за това, че нито една "госпожа" не е вкарана в затвора. Тя смята, че италианските власти игнорират този феномен, защото както жертвите, така и извършителите идват от чужбина и никой италианец не е засегнат лично от проблема. Джой К. знае много добре за какво става въпрос. Тя е била на 17 години, когато нейна позната я кани в Италия и ѝ обещава добре платена работа като детегледачка в заможно семейство. Така започва дългата одисея на младата нигерийка.

Навремето тя пристига с фалшиви документи в Италия. Заможната ѝ "приятелката" се оказва сводница. "Тя ми каза, че ѝ дължа 30 000 евро за пътуването до Европа и затова ще трябва да "работя" всяка нощ", казва 23-годишната нигерийка, която е била принудена да проституира. Преди една година полицията я залавя и връща обратно в Нигерия. Сега тя се опитва да започне нов живот в родината си.

Джой К. установява, че и властите в Нигерия не преследват търговците на хора. Монахинята Бибиана Еменаха потвърждава това впечатление. Тя ръководи едно женско общежитие в региона на Бенин и е насъбрала доста отрицателен опит в работата си с нигерийската служба за борба срещу търговията с хора. "Те просто не си вършат работата", казва Еменаха.

Бизнес за милиони

Междувременно търговията с хора в Африка носи богатство на мнозина. През последните години в близост до гетата на Бенин, откъдето идват и повечето жертви на този доходен бизнес, никнат все повече луксозни къщи. Говори се, че това са резиденциите на "госпожите", завърнали се от Италия. В Агадез пък търговията с хора междувременно представлява 50% от икономиката града. Северният нигерийски град се е превърнал в център на този бизнес. Особено след като в съседна Либия настъпи политически хаос, почти всички каналджии организират пътуванията си през Агадез. През последните години в града бяха открити филиали на седем банки. Почти на всяка улица има и обменни бюра. Нищо чудно, че властите нямат особено желание да пресушат този източник на доходи. Самият губернатор на Агадез прехвърля вината на международната общност. "Ние често спираме хората, когато знаем, че искат да преминат нелегално границата, за да проституират. За съжаление не можем да сторим нищо повече, тъй като не разполагаме със съответните финансови средства", казва той.

Джой К. се опитва да забрави преживяното в Европа. Тя е отворила малък магазин за хранителни стоки в Бенин и печели колкото да преживява. Нейната най-важна мисия сега гласи: да предпази и други млади жени от пътуването към Европа. Защото днес трафикантите са по-активни от всякога. Те примамват младите африканки все по-често със съблазнителни обещания за работа и в други европейски страни като Великобритания и Германия. "Много от завърналите се жени не смеят да говорят открито за това, което са преживели в Европа. А мълчанието им улеснява още повече търговците не хора", казва Джой К.