ДПС може вече и без етнически вот?
13 октомври 2014Избирателната активност на живеещите в Турция български граждани на изборите за 43-то Народно събрание е с близо 10 процентни пункта по-ниска отколкото на територията на България. Броят на гласувалите в 136-те секции в Турция е бил приблизително 60 000 души - с една трета по-малко от рекордните 90 000 гласоподаватели на парламентарните избори през 2009 година. В областите Кърджали и Разград избирателната активност е най-ниската за страната, въпреки пристигналите от Турция с "безплатен" превоз около 15 хиляди души да празнуват Курбан Байрям с роднините си в България.
Истерията с „автобусния вот“
Традиционното за България предизборно говорене срещу правото на живеещите в Турция български граждани да гласуват е заради извличаните от това политически дивиденти. Според проф. Михаил Константинов, с времето интензивността на тези антикампании ще намалява, вкл. опитите за блокиране на граници и забрана на тъй наречения "автобусен вот". "Известно е, че живеещите в Турция български граждани, които подкрепят в родината си ДПС, са гласували масово и за Ердоган. Срещата между Ердоган и Лютви Местан показва, че турската държава е възстановила доверието си към ДПС и я признава за свой посланик в България - да се надяваме в добрия смисъл на думата. Във всичко това няма нищо лошо", добавя професорът.
Главният редактор на излизащия на български и турски език вестник "Заман" Мехмед Юмер пък обяснява апатията с умората от изборите и сред живеещите в Турция български изселници. Според него, гневни реакции срещу организираната от партията на Бареков предизборна блокада на българо-турската граница е имало само сред емигрантските организации на българските турци. Юмер илюстрира заинтересоваността на турския политически елит към ставащото в България с метафората, че Виена е първият град от Европа, който виждат високопоставените турски политици от разкошните си резиденции край Босфора. „България е прекалено малка на фона на сегашните проблеми на Турция, включително случващото се край границите ѝ със Сирия и Ирак", казва журналистът.
Професор Константинов смята, че щом български партии са против гласуването на български изселници, нека да пренасочат усилията си към промяна на законите, разрешаващи двойното гражданство. “Австрия и Германия не признават двойното гражданство с Турция, но това не ги прави по-малко демократични. България допусна подобен правен прецедент заради Македония и нека бъде така добра или да промени законите, или да осигури на всички свои граждани с двойно гражданство възможността да упражняват заложените в Конституцията им права“, категоричен е професорът. Според него, гласуването на българските турци и за турски, и за български кметове и парламенти е морално недопустимо, но законова пречка за това няма.
Освен това забраната за гласуване в чужбина ще означава отнемане на правото на още стотици хиляди българи по целия свят да гласуват на български избори. „Безспорно Ердоган сега ще помага на ДПС, но тази партия работи добре с всички български изселници от турски произход по света. Тя може вече да каже, че няма нужда от „безплатните“ автобуси, за да си поддържа електоралното присъствие в смесените райони, пък и не само там“, убеден е и Мехмед Юмер.
Защо ДПС расте?
Според една от популярните в България конспиративни теории, често успехът на ДПС се обяснява с купуването на едро на циганския вот и влиянието на етническата партия в смесените райони, където се държала като феодален владетел. "Със сигурност има по нещо вярно и в двете твърдения, но е истина и това, че за разлика от партийните „аристократи“ от София, активистите на ДПС не ходят със запушени носове в ромските гета, а на местно ниво се стараят да изпълняват, поне на екзистенциално ниво, дадените на своя електорат обещания", посочва Юмер. На Движението обаче му липсва визия за общонационалното развитие, а с ремонт на чешми и джамии подобен дефицит не може да се запълни, допълва той.
Важна роля за заздравяването и разширяването на позициите на ДПС е изиграла „неправилната“, според Юмер, атака на Касим Дал и неговото обкръжение срещу капсулирания от години елит на ДПС. „Те се опитаха да издърпат чергата изпод краката на Доган като използваха разкритията за доносническото им минало в ДС. Но електоратът на Движението упорито вярва, че като сътрудник на ДС Доган всъщност се е подготвял за бъдещ голям политик, а причастността му към делата на комунистическите тайни служби е била планирана от Сокола, за да можел да се бори с режима „отвътре“. Дори скандалното изказване на Доган, че той разпределял финансовите порции в България, се одобрява от неговите избиратели с логиката, че щом като има порции, по-добре е „нашият човек“ да ги разпределя“. Този психологически модел на мислене обяснява и защо се провалят засега преките политически конкуренти на Доган и Местан.
Мехмед Юмер забелязва и една нова тенденция – успехът на ГЕРБ сред недоволните от ДПС в смесените райони. „Вече около една пета от жителите на големи села с предимно турско население дават гласа си на ГЕРБ, а преди - заради страха да загубят работата си - всички гласуваха за ДПС. За тази промяна значителна роля изигра кампанията, която активисти като Цветан Цветанов проведоха в районите с компактно турско население в България", заключава Мехмед Юмер.