Дразни ги "македонизмът"

"Най-лесно би било протестът да се обяви за сборище на гръцки неонацисти", пише в самото начало на своя анализ Маркус Кайзер и цитира данни от представително проучване, проведено през януари 2018, от което става ясно, че 70% от анкетираните гърци отхвърлят идеята названието "Македония" да стане съставна част от бъдещото име на бившата югославска република. В същото време специалният пълномощник на ООН Матю Нимиц, който от няколко седмици насам води преговори с гръцката и македонската страна, ясно заяви, че компромисът, какъвто и да е той, непременно ще съдържа името "Македония". В момента предложенията са пет, сред които Северна Македония, Нова Македония и Горна Македония.

Спорът дълго тъпчеше на място

Марк Кайзер, който ръководи проекти на германската фондация "Фридрих Науман" в Гърция, припомня в своя анализ, че става дума за  стар спор, възникнал след разпадането на Титова Югославия, който в продължение на дълги години е тъпчел на място. По думите му, днес дори сред гръцките националисти не съществуват съмнения, че днешната Република Македония се намира в историческата област "Македония". Самите гърци наричат региона, намиращ се северно от Солун, "Македония". Според националистическите тълкувания обаче, само гърците имат право да се позовават на историческото наследство на Македония, но не и живеещите там днес славяни.

Маркус Кайзер характеризира гръцкото отношение като "ирационално". "Защото, дори и ако се беше разиграл обратният сценарий, гърците със сигурност щяха да се питат: как така славяните се осмеляват да не назоват този богат откъм историческо наследство регион "Македония"! И вероятно пак щеше да има протест от страна на Гърция", пише Кайзер.

От какво се дразнят просветените гърци

"Ако просветените гърци се дразнят от нещо, то е по-скоро от демонстрирания от доскорошните националистически правителства в Скопие "македонизъм", който води началото си от бивша Югославия. В миналото земите на днешна Република Македония са били населявани предимно от българи, албанци, гърци и османци. Поради това югославският президент Тито се е стараел да наложи една нова, регионална  "македонска" идентичност, за да разграничи етнически южните народи в Югославия от тясно сродените с тях техни съседи", пише още Маркус Кайзер.

В сегашните преговори Гърция настоява за изясняване на въпроса под формата на географско прецизиране на територията на Република Македония, за да се гарантира, че пасажите от нейната конституция, в които се говори за "неделимостта на територията на Република Македония", не представляват претенции над целия регион Македония, т.е. и над Северна Гърция. Някои националистически демонстрации в Скопие, които настояват за завладяването на Солун като столица на Велика Македония, карат гърците да изпитват страх.

Маркус Кайзер отбелязва още, че изявленията от либералния и от национално-консервативния лагер в Гърция по повод името на Бивша югославска република Македония са твърде различни. В тази връзка той пише: "За пореден път си проличава, че в Гърция дори въпроси с най-голямо национално значение не са способни да доведат до надпартиен компромис. Разбирателството в самата Гърция би било необходимо условие за взаимно приемливо решаване на спора за името."

Маркус Кайзер, ръководител на проекти на германската фондация за свободата "Фридрих Науман" в Гърция