Драма, но не по Hallmark
23 август 2009Брат и сестра, родени от смесен брак, влязоха в новините. Децата първо били отвлечени от баща си, после момичето принудително бе върнато на майката в Полша, а момчето – укрито при роднини на бащата в Асеновград. През последната седмица и момчето бе отведено при майката след спецакция, продължила според българския печат три часа. Неразполагащи с кадри от нея, телевизиите излъчиха отново първата серия от екшъна „Отвличането на Николета”. Сцените показаха изумителната некадърност и липсата на професионални умения и всякаква чувствителност у представителите на отговорните институции в България.
Като в антична трагедия
Докато държеше насила пищящото и мятащо се момиче, представителката на социалните служби получи няколко удара в главата от полицаите, като че ли погрешка, но сякаш не ги усети и не пусна Николета. Тя бе видимо анестезирана от притока на адреналин и от желанието си на всяка цена да пребори осемгодишното дете.
Във втората серия, „Отвеждането на Павел”, отново е имало сцени на насилие, твърди бащата. То стана далеч от очите на медиите, а щом не е показано по телевизията, все едно не се е случвало, нали така. В интерпретациите на отвратителната история имаше и готови роли: майката много пиела или пък "знаем ги полякините, всички са... жени с леко поведение". Можем да се досетим какъв е образът на българина, откъснал децата от майка им, в полския печат. Той, впрочем, отказва всякакво съдействие, както и помощта на психолог. А децата тепърва ще се нуждаят от подкрепата на специалист, за да преодолеят травмата от родителския егоизъм и преживяната репресия в името на любовта. Соломоновото решение, синоним на трудна, но справедлива санкция, се падна на правосъдния министър Маргарита Попова. Пред държавата в този неприятен случай има два пътя: да спази решението на съда в изпълнение на Хагската конвенция, или да се поддаде на емоциите. Това тя не може да си позволи, каза министърът и изпълни закона.
Ожесточената битка на родителите, които си отмъщават през психиката на децата си, нямаше силен политически акцент, въпреки честото споменаване на Хага и Страсбург.
Драмата на Спаска Митрова
Случаят с жената от Гевгелия, която лежи в затвора, защото не давала на мъжа си да вижда детето, е интерпретиран по-различно. По същия шумен и бездарен начин Митрова е арестувана в дома на родителите си, а според тях репресията е заради българското гражданство, което наскоро приела. Случаят веднага раздуха, има си специални хора за това, взаимните подозрения в медии на двете съседни държави. Според в. „Капитал” той е разгласен от женската организация на ВМРО и става повод за „ожесточена престрелка между македонските и българските медии, която добива размаха на истинска антикампания”.
А ето как Божидар Димитров, министър за българите в чужбина, интерпретира случая с арестуваната Митрова: това е опит да бъде спрян "процесът на ребългаризация" на Македония, която страда от "Б-комплекс" (комплекс по отношение на България). Очевидно и в двата случая става дума за комплексите на участниците, те от тях си патят. Но казусите показват и навъсеното лице на българските институции, и то точно на тези, които би трябвало да пипат най-меко.
Забранено за деца и възрастни
Освен от семейните драми, през изминалата седмица вниманието на медиите бе привлечено и от решението на Българската православна църква да се обявяви срещу концерта на Мадона, чиято дата съвпада с честването на Йоан Кръстител - ден, отдаден на строг пост. Подобни брожения срещу концерта на певицата имаше и в Полша, тъй като съвпадаше с друг голям християнски празник. Несравнимо по-активната Полска католическа църква не успя да спре триумфа на скандалната певица, която събра 80 хиляди на стадиона. Свещениците в България протестират срещу използването на кръста като основен атрибут в хореографията и възможното лошо влияние на спектакъла върху децата. Пак заради децата те се обявиха и срещу танците и проявите в памет на Майкъл Джексън в България. Не е лошо, че има активен публичен дебат по тези теми. Странно е само защо свещениците не проявяват същата чувствителност към турнето на Слави, прекъснато впрочем поради здравословен инцидент, шоуто на Азис, текстовете на чалга хитовете и „смешките” в телевизионния prime time, от които ще се изчервят навярно и ушите на Мадона. Много са парадоксите на горещото българско лято. Като метлата, която гали като перце.
Новата метла чисто мете
Това пише Исак Бабел в един от своите разкази. Новата власт често започва хайки. Бабел е осъден на смърт с личния подпис на Сталин. Сатиричният му, бляскав език е бил неприятен на властта. В България никога не е било така драматично, се смята. И писателите са по-разбрани, и репресивните служби – по-симпатични. Ето, и новата власт вече е обзета от добродушие. Тя спечели убедително, за да изгони гагаузовци, масларовки и други самозабравили се чорбаджии. Но засега не успява да ги накара дори да станат от масата. Само ще им вземе барбекюто. След мощното начало, големите разкрития и още по-големите закани се разбра, че няма да има актуализация на бюджета, гуверньорът на БНБ подаде оставка, за да започне на чисто с новата власт, бившият социален министър стана социален законодател, а в прочулото се със заплатите си „Информационно обслужване” засега слагаме наши хора.
Както казваше един писател, утвърдил образа на самотния мъжкар в българската литература: едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш.