Друго е да чуеш "обичам те" на български

Образователен център „Мост“ се намира в центъра на град Дюселдорф. Тук всяка събота се провеждат уроци по български език и литература за деца от български произход. В навечерието на 24-ти май ДВ посети езиковата школа, за да се запознае с учениците, преподавателите и организаторите.

Езиковата школа е основана през 2012 година от немско-българското дружество „Дунав“. „Идеята се роди от многото запитвания от страна на родители в Дюселдорф и околността“, разказват от дружеството. Поради големия интерес организаторите очаквали броят на децата да достигне 50. „В действителност обаче учениците никога не са били повече от 30“, споделят от „Дунав“. Учениците в езиковата школа са разпределени в 3 групи: предучилищна, първи и втори клас. В коя група ще е всяко дете, се определя от възрастта и езиковите му познания. Учебниците, по които учат български език, са специално пригодени за нуждите на деца, живеещи извън България. „Дълго време Държавната агенция за българите в чужбина ни осигуряваше помагалата. От тази учебна година обаче си ги купуваме сами.“ Във всяка от трите групи учат не повече от 10 деца. „Това ни позволява да работим индивидуално с всеки ученик“, казва преподавателката Аглика Христозова.

По образование тя е журналист. Завършила телевизионна журналистика в Софийския университет и публицистика и комуникации в Германия. Години наред работила в медиите, но през 2011 година решила, че иска да изпробва силите си в друга професия. „Всички в семейството ми са учители. Явно е в кръвта ми. Затова взех необходимата квалификация и оттогава съм преподавател“, споделя Аглика. Работата като учител ѝ носи повече удовлетворение от журналистиката, категорична е тя. Вторият преподавател в езиковата школа е Ваня Черникова. За работата си двете учителки получават символичен хонорар. „Гледаме на съботните уроци като на социален ангажимент. Правим го не за пари, а защото ни зарежда. Защото виждаме смисъл", споделят те. 

Лесен ли е българският език

Повечето деца, които посещават уроците през уикенда, са родени в Германия. Сред тях има такива, които никога не са стъпвали в България. Други пък са били в родината на родителите си едва няколко пъти. България винаги ще бъде част от тяхната идентичност. Българският език е канал към техния произход, смятат преподавателките. „Опитваме се да възпитаваме у децата гордост от онова, което ги прави различни от съучениците им в училище. Учим ги, че е хубаво да носиш у себе си българското“, разказват те. "Освен това друго е да чуеш "обичам те" на български", добавя Ваня Черникова. Разговорите на български вкъщи не са достатъчни за усвояването на езика. „В градината и в училище децата говорят на немски. Това е езикът, на който общуват и играят с връстниците си. Българският за тях е езикът на възрастните. В школата срещат други деца от български произход и виждат, че това не е така." Груповите занимания позволяват на децата също така да се сблъскат с чужди гледни точки. 

В началото децата срещат трудности. „Най-често бъркат буквите, които се пишат еднакво на кирилица и латиница. Например българското „и“ четат като „у“, а „р“ като „п“ – така както е в немския“. Грешките, които децата допускат, могат да бъдат и комични. „На едно от тържествата стана дума за лазарките. Не се сетиха за думичката „моми“ и вместо нея използваха английското „single ladies". Всички се смяха“, разказва учителката Ваня Черникова. Без никаква грешка обаче малчуганите изговарят имената на типично български ястия. А сред любимите им вкусотии са мусаката, тараторът, боб чорбата, кебапчетата и лютеницата.

Работилница за 24-ти май 

Празникът на славянската писменост в школата отбелязват с детска работилница. В часа, посветен на 24-ти май, малчуганите изготвят празнични табла, върху които уверено изписват буквите от азбуката. Почетно място заема и българският трибагреник, чиито цветове не затрудняват нито един от учениците. Учителките им разказват за делото на Кирил и Методий. От спийкър пък звучи: „Върви, народе възродени“. „По този начин искаме да ги запознаем с българската история и традиции", казват преподавателките.  

Дружество с многообразна дейност

Освен занятия по български език и литература, дружество „Дунав“ организира уроци по народни танци за деца и възрастни. „Фолклорните танци са много популярни. Сред участниците има хора с опит, но има и такива, които никога не са танцували“, разказва зам.-председателката на „Дунав“ Свилена Христова. „Ние сме професионален ансамбъл от непрофесионалисти“, шегува се тя. „Миналата година бяхме в Лондон и Виена. Тази година ни предстоят участия на фестивали в Любляна и Венеция“. Свилена допълва още, че доброто им представяне до голяма степен се дължи на ръководителката Ирина Стефанова, която седем години е работила в ансамбъла „Филип Кутев“. Уроците по народни танци посещавали и германци: „Обикновено това са хора, които проявяват интерес към Балканите. Много от тях ходят на екскурзии в България. Оттам се запалват по българските традиции и обичаи".   

Дружество „Дунав“ работи и по създаването на секция за детска литература на български език в централната библиотека в Дюселдорф. За целта то събира дарения с нови и ползвани детски книжки. От „Дунав“ са се заели още и с набирането на желаещи за изучаване на български език по държавната програма за социална интеграция „Роден език“. Тя позволява на деца с чуждестранен произход да посещават часове по майчин език като част от училищната им подготовка. 

Дейността на дружество „Дунав“ се финансира от членски вноски и таксата за уроците по български език и народни танци. Един астрономически час в езиковата школа струва 5 евро.