Държава, управлявана от слухове
3 ноември 2014От едната страна е историята с бавното и мъчително руиниране на КТБ, в която мнозина експерти изначално провиждаха финансова пирамида, други пък се застъпваха с икономически аргументи за нейното оздравяване, а от другата - сюжетът с проблематичното съставяне на правителство. Две събития, които превърнаха България в тресавище от слухове, догадки и съмнения. Сякаш тече безумен експеримент да се перифразира на практика поговорката „от девет кладенци вода носим“. От всевъзможните мними и привидно авторитетни информационни източници, със сигурност поне 9 по 9, като от кладенци се изнасят и разплискват допускания, предвиждания, съмнителни твърдения, псевдопророчества и откровени клевети. Българското общество е сякаш обладано от тайно, но твърде разнопосочно и противоречиво знание, което го доразгражда. Истината и лъжата вече са трудно различими, автентичният документ на мига обраства с предположения, които омаловажават стойността му, а политическите изявления са придружени от тълкувания, които поставят казаното под съмнение. Българите са все по-объркани и несигурни, нездравият скептицизъм процъфтява и разяжда малкото останали сили и надежди на гражданите, окончателно ги отчуждава от собствената им държава.
Как се стигна дотук: въпрос без отговор
„Банката на властта“, както години наред бе наричана КТБ, очевидно има липси от над 4 милиарда лева. Затова и се пристъпва към обявяване на фалита ѝ. Но ще излязат ли наяве причините за катастрофата, ще понесат ли отговорност виновните, ще стане ли ясно кои публични лица са имали влогове и интереси в КТБ и кому на практика е служела банката? По ръба между слуха и истината се движат твърденията, че разпадът ѝ започва с конфликта между двете олицетворяващи я персони, че съществува кръг от лица, които искат да напазаруват активите ѝ на безценица, че политици и магистрати са дълбоко замесени в крупната финансова измама. Едва ли вече съществува институционален или персонален авторитет, чиято обективна, професионална и трезва преценка за фалита на КТБ да породи обществено доверие. Защото в целия период на протяжно бездействие след затварянето на банката непрекъснато се тиражираха имена, небивалици и бивалици за изнасяни с чували милиони и дори действията на прокуратурата бяха обговаряни твърде двусмислено.
"Министерство на истината"
Основен източник на „слухопроизводство и слухоразпространение“ са и преговорите около съставянето на ново правителство. Дългата и безнаказана злоупотреба с властта и несекващите омаскарявания на врага наложиха окончателно убеждението, че в България всичко става „по втория начин“. А опитите да се постигне публичност на диалога, да се търси открито трудното решение само размътват „тресавището от слухове“ - ако преговорите се водят в отсъствието на Борисов, веднага се тиражира внушението, че „той отдавна си е договорил всичко в Банкя“, ако пък Борисов е наличен, се подхваща песента, че е настъпил „мигът на пазърлъка за министерските кресла“. Вървят догажданията за „апетитите“ на тази или онази малка формация и евентуален партньор, търкалят се имена, с които уж се извиват ръцете на ГЕРБ, или обратно: с които ГЕРБ извива ръцете на РБ и ПФ.
Ежечасно разнасяните слухове и клевети разграждат нормалността, замърсяват окончателно обществения въздух и водят до деморализация, каквато ни най-малко не ни е необходима в тези времена на изпитания и сериозни трудности. Естествено, няма как да създадем „Министерство на истината“, но ако съдебната система беше работила през годините по-бързо, по-ефективно и справедливо, и гражданите вярваха в правосъдието благодарение на публично известни и влезли в сила присъди за оклеветяване, днес сигурно щеше да ни е с една-две идеи по-прегледно: кое е лъжа и кое - истина. Ако пък и хората бяха по-образовани и осъществени в същинските си професионални и социални перспективи, едва ли така масово щяха да се хващат на въдицата на всеки слух.