Е, честито, България...
15 май 2013Коментар на Еми Барух:
С приключването на предсрочните избори приключи и възможността за по-нататъшна употреба на най-експлоатираното външнополитическо клише за България: че българският народ е “толерантен”; че България е остров на стабилност на Балканите.
Освен че мнозинството от гласувалите показа стъписваща политическа неграмотност и неспособност за елементарна ориентация между основни морални категории, станахме свидетели на откровена демонстрация на ретроградност и битова непоносимост към другостта; станахме свидетели на невиждана ескалация на хейтърските послания, добре посрещнати и добре отразени в тиражните медии.
Настъплението на Кафявото
Национализмът се оказа големият победител на тези избори. Това не би трябвало да е изненада. Внимателните наблюдатели на процесите през последните десетина години нямаше как да не регистрират пълзящото Кафяво върху иначе шарения политически спектър. Неговите оттенъци хвърляха сенки върху всички партийни цветове. Но и левите, и десните се правеха, че не го забелязват. Стигна се дори дотам, че покрай последните избори дори емблематичният за мнозина Иван Костов се впусна в особени витиеватости, опитвайки се да обясни абсурдния за “автентичната десница” съюз с наследниците на легионерите.
Осъдителни коментари или реакция срещу езика на омразата от страна на влиятелни политически фигури в България нямаше. Нито когато се преиздаваха книгите на Сидеров, нито когато футболните агитки честваха рождения ден на Хитлер. Във връзка с този добил международна известност скандал не чухме мнението на държавните мъже, нито на пазителите на закона.
Според повечето социолози, протестите в България не са довели до вълна на ксенофобия или расова омраза. В същото време обаче е факт, че доминантата в електоралните нагласи, сумарно, е националистическият вот. Това е ясна индикация, че всички, които от тук нататък ще мислят за печеливши политически конфигурации, ще търсят резервите си именно в този кладенец.
Взривоопасно
“Простодушните хора могат да станат палачи без дори да се усетят” - за тези думи от книгата на Цветан Тодоров “Дълг и Наслада” се сетих, когато наблюдавах “атакистите”, които се обявяват срещу турците, срещу ромите, срещу чужденците, срещу Запада, срещу американците, срещу интелигентите, срещу елита...
А днес нещата изглеждат така, че от Волен Сидеров, автор на най-отявлените човеконенавистни писания и инициатор на най-грозните провокации срещу малцинствата в България, зависи дали ще бъде съставено правителство или не.
Е, честито!
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел