Европа и бежанците
11 декември 2014ЕС и Върховният комисариат на ООН за бежанците са обезпокоени от ръста на бежанците, използващи маршрути през Средиземно море. През тази година те са 207 хиляди, а загиналите - 3 400 души, според официалните денни. На този фон ЕК открито говори за катастрофа.
На последната среща на вътрешните министри от ЕС, германският представител Томас де Мезиер заяви, че това не може да продължава така. "Ние не искаме да загиват хора - нито в пустинята, нито в Средиземно море. Точно това обаче се случва в момента. Не искаме също престъпниците да печелят пари от ситуацията с бежанците", каза германският вътрешен министър.
Само за 1 година, каналджийските банди в района на Средиземно море са спечелили четири до пет милиарда евро. Томас де Мезиер прави съответните заключения от тази катастрофа: "В крайна сметка е правилно да бъдат създадени и легални пътища към Европа, а не само да се затварят нелегалните маршрути". Броят на бежанците е нарастнал главно покрай гражданската война в Сирия и разпадането на Либия.
По-големи квоти за сирийските бежанци?
Анализът на ситуацията е ясен. Какво обаче да се прави? От години насам европейските държави спорят по този въпрос. В този дебат винаги е ставало дума за това как да бъдат разпределни имигрантите. В момента се прилага тъй нареченият Трети Дъблински регламент, който предписва връщането на нелегалните имигранти в страните, през които те са влезли в ЕС. Средиземноморските държави Гърция и Италия се смятат за претоварени от тази система. Пет държави, сред които и Германия, пък подчертават, че приемат най-много имигранти - както в абсолютни стойности, така и на глава от населението.
ЕС разделя мигрантите на две категории: квотни бежанци, най-вече от Сирия, изпращани в Европа от Върховния комисариат на ООН за бежанците, и кандидати за политическо убежище, които легално или нелегално влизат в Европа. 28-те страни-членки на ЕС са готови да приемат временно 30 000 квотни бежанци от Сирия. Разпределението им обаче не е поравно. Източноевропейските държави не приемат почти никакви бежанци. Въздържат се също и южните страни като Португалия и Испания. В същото време една Турция, която не е членка на ЕС, вече е приела 1 милион бежанци от Сирия.
Трябва нова формула
Европейската комисия иска да изпробва нова формула за разпределението на бежанците - въз основа на населението и икономическата мощ на отделните страни-членки. Това обяви еврокомирасят Димитрис Аврамополус. "Не може страните, които подслоняват най-много квотни бежанци, да приемат и най-много кандидати за политическо убежище. Разработваме пилотен проект, който, вярвам, скоро ще обхване всички страни-членки. Той трябва да осигури справедливото разпределение на квотните бежанци в целия ЕС", заяви той.
Бежанците от контингента на Върховния комисариат на ООН обаче съставляват само малка част от всички имигранти, които пристигат в Европа. Най-често те идват по суша или въздух - със самолет, просрочват шенгенските си визи за престой и подават молби за политическо убежище. Или просто преминават в нелегалност.
От една година италианските ВМС, под командването на адмирал Филипо Мария Фифи, провеждат спасителната операция "Mare Nostrum". Дотук те са извадили от водите на Средиземно море между 100 и 120 хиляди бедстващи кандидат-имигранти. В същото време 3 400 души са загинали по море, според официалната статистика. Адмирал Фофи смята, че реалният брой на загиналите е много по-висок. Съзнанието, че могат да бъдат спасени, тласка много повече имигранти по опасния морски път към Европа. Тоест, операцията "Mare Nostrum" допринася за увеличаване на броя на имигрантите и облекчава бизнеса на каналджиите, които печелят по 5 000 долара от човек, твърди германският вътрешен министър Томас де Мезиер. Затова и ЕС е съгласен Италия постепенно да прекрати операцията. През ноември европейската гранична агенция "Фронтекс" стартира нова операция по крайбрежието на Италия, наречена "Тритон". Основната ѝ цел обаче не е да спасява мигранти, а да контролира границите. "Разбира се, че когато се налага, спасяваме и хора в беда", казва говорителката на "Фронтекс" Изабела Купър. Още през първата седмица частите на "Тритон" са оказали помощ на повече от 8 хиляди бежанци в Средиземно море, уточнява тя.
По-лошо и от търговия с роби
Според италианския адмирал Фофи, броят на бежанците е щял да нараства и без операцията "Mare Nostrum", тъй като се множат кризисните райони около Европа. За най-голям проблем той смята международните каналджийски банди, които оперират главно от Либия. "Това, което става там, е по-лошо и от търговията с роби. Търговецът на роби е заинтересуван стоката му да пристигне здрава. При имигрантите това не важи. След изплащането на последната вноска, животът им не означава нищо. Каналджията просто иска да се отърве от тях", заяви Фофи на пресконференция в Брюксел.
Бежански лагери извън ЕС?
Според вътрешните министри от ЕС, не е възможно Европа да отвори границите си за всички бежанци и кандидати за политическо убежище, както настоява правозащитната организация Pro Аsyl. "Бих ги приел всичките, но това е невъзможно по политически причини", заяви високопоставен европейски дипломат. И сега много от страните-членки на ЕС се борят с растящата ксенофобия. Германският вътрешен министър предлага създаването на бежански центрове в транзитните страни от Северна Африка, които да подслоняват бежанците. "Целта ни е да договорим обхватно решение на проблема със страните извън ЕС. Искаме да направим всичко възможно, за да защитаваме бежанците още в транзитните страни", заяви и еврокомисарят Димитрис Аврамополус.
Все още не е ясно как може да се осъществи тази идея. Разговорите с властите на страните, от които тръгват мигрантите, както и от транзитните държави, ще продължат вероятно години, преди да има някакви резултати, смятат дипломати от Брюксел. Засега всичко си остава на ниво призиви към страните-членки да приемат повече бежанци. "Ако искаме действително да променим нещо, добрите намерения трябва да се превърнат в конкретни действия. Само така можем да накараме бежанците да не предприемат изпълненото с много опасности пътуване към Европа", казва ресорният еврокомисар Димитрис Аврамополус.