Европа и Джордж Буш - хроника на трудните взаимоотношения

Президентът Буш е едва от половин година на власт, когато се стига до терористичните удари от 11 септември 2001 година. Тогава Буш заявява:

"Всяка нация и всеки регион трябва да вземе решение: или на наша страна, или на страната на терористите."

Тъкмо това деление на врагове и приятели е характерно за американската външна политика по времето на Буш, включително и по отношение на ЕС. Войната в Ирак, започнала през 2003 година, предизвиква сериозен

разрив в отношенията между Вашингтон и европейските му партньори

но и в средите на самия ЕС. Тогавашният германски канцлер Шрьодер заявява:

"Европа не е разединена в резултат на моята политика. Знаете, че по въпроса за Ирак, 15 външни министри, в това число и нашият, взеха решение за обща европейска политика. Това показва, впрочем, че се намираме едва в началната фаза на формиране на обща европейска външна политика."

Шрьодер и френският президент Ширак, които в партийно-политическо отношение, а и в личен план, не изпитват никаква близост, по въпроса за войната в Ирак заемат обща позиция срещу Буш. Ширак заяви:

"В тази връзка не виждаме никаква причина да променяме нашата логика на действия, която е логика на мира, и да я заменяме с логиката на войната."

"Стара" и "нова" Европа

В разгара на тази дискусия американският министър на отбраната Ръмсфелд наля допълнително масло в огъня с репликата си, че Европа, това не е старата Европа на Германия и Франция, а Новата Европа - на Изток. В Ирак така и не бяха намерени оръжия за масово поразяване, а непопулярността на американската външна политика беше почувствана лично от Буш по време на негови посещения в Брюксел, но и в Германия. Независимо от това, в ЕС осъзнават, че световните проблеми не могат да бъдат решени самостоятелно от Америка или ЕС, а от всички заедно. Сега, през есента на 2008 година, Буш вече не е важна тема за европейците, също както и Ирак. Интересът вече е насочен към финансовата криза, както и към въпроса кой ще наследи Буш в Белия Дом.

Обама или Маккейн?

Ако европейците можеха да избират, кого биха предпочели - Фабиан Зулег от Центъра за европейска политика в Брюксел казва:

"Мисля, че както сред населението, така и сред политиците може да се види, че Обама като цяло се посреща по-добре. По време на посещението му в Берлин, например, можеше да се види, че хората са готови да споделят въодушевлението, което съществува в Америка".

Според експерта бъдещият американски президент, без значение, как ще се казва той, ще има и още едно предимство: американците като цяло вече изпитват по-голяма готовност за сътрудничество с европейците. А това може да мине и като заслуга на Джордж Буш.