Капсулиране! Раздяла с нашите ценности! Превръщане на Европа в крепост! За описанието на актуалната европейска миграционна политика има достатъчно удобни формули. Защита на външните граници и изграждане на затворени лагери извън Европа - това са сегашните концепции, избрани от европейските управници. Те бяха подтикнати към това решение от успеха на популистите (ако самите управляващи вече не са станали такива) и от реалната опасност от разпадането на ЕС. Огъването на Ангела Меркел пред нейния вътрешен министър Хорст Зеехофер и "пакетът от мерки" на федералното правителство са само временни, но не и крайни връхни точки на тази политика.
В действителност много от предприетите европейски стъпки подлежат на критика. Опитът за прехвърляне на защитата на външните граници по-навътре в Сахара, криминализирането на спасителите на изпаднали в беда бежанци и сътрудничеството със съмнителни режими показват само едно: Европа се капсулира. И по този начин прехвърля отговорността за бежанците на други. При това едностранчиво вменяване на вина обаче затваряме очите си за нещо важно: подобна стратегия преследват и родните страни на много от бежанците, особено в Африка. И африканските правителства приписват отговорността за своите политически провали на други. И те провеждат последователна политика на капсулиране. И те се капсулират срещу същите тези хора, срещу които се капсулира Европа. С тази разлика, че за африканските страни те не са нелегални мигранти, а техни собствени граждани.
Средиземно море като "вентил"
От години насам правителството в Берлин води списък на т.нар. "проблемни държави". В него са включени над десет страни, сред които са например Нигерия и Мали, от които произхождат немалко мигранти, търсещи по-добър живот в Европа. Тези проблемни държави превръщат бързото и ефективно връщане на техните граждани с отхвърлени молби за убежище в изключително трудна, дори почти невъзможна мисия. От тяхна гледна точка тази политика е напълно смислена. На хартия често става дума за демокрации. В действителност обаче тези държави се управляват от клептократични режими, които възприемат собствените си граждани на първо място като смущаващ фактор. Управляващите в тези страни гледат с особено подозрение на младите безработни мъже, тъй като тяхната неудовлетвореност някой ден може да прерасне в сериозна политическа съпротива. За тези страни и техните клептократични елити "вентилът" Средиземно море е добре дошъл.
Има и друга причина, поради която тези властници не желаят да приемат обратно своите граждани - става дума за чисто икономически интереси. Паричните преводи от мигрантите, добрали се до Европа, носят повече пари в родните им страни, отколкото общата помощ за развитие от Запада. И тези пари се вливат в държавата без досадните западни поучения по отношение на правителственото управление и върховенството на закона. Властниците в тези държави изобщо не се интересуват от експлоататорските условия и правните сиви зони, в които техните граждани печелят парите си, които после изпращат у дома. Тези властници не се интересуват и от това, че тази политика на капсулиране срещу собствените граждани нарушава всички закони и международното право. Въпреки някои обещания от Африка и финансовите инжекции от Европа, това положение едва ли ще се промени скоро. Почти никоя африканска държава досега не е изявила готовност да сключи споразумение за реадмисия с ЕС, което да регламентира обвързващо процеса на връщане на мигрантите. По този начин африканските страни също допринасят за актуалната криза в европейската система за предоставяне на убежище. Защото тази система може да функционира само на базата на широка взаимност. А това означава: хората с отхвърлени молби за убежище да могат да бъдат връщани в родните им страни. Такова е и изискването на върховния комисариат за бежанците към ООН.
По-силен натиск и нови идеи
Какво трябва да направи Европа, за да не загърби всичките си ценности поради страха от претоварване? ЕС трябва да засили натиска върху онези страни, които бягат от отговорност спрямо собствените си граждани. И тъй като само натиск в повечето случаи не помага, ЕС трябва да го обвърже с нови предложения. Към това спада и една непопулярна мярка: приемането на ограничени контингенти за трудови мигранти от тези страни, т.е. за т.нар. икономически мигранти, които не спадат нито към политически преследваните, нито към "висококвалифицираните специалисти". Хора, които просто търсят един по-добър живот и са готови да работят. Тази идея няма да се хареса на всички, но е прагматична крачка, която би могла да спаси Европа от вътрешен разпад.