Европа след референдумите за евроконституцията във Франция и Холандия - Интервю с Гюнтер Ферхойген

�ервю:

Първо мнозинството французи гласува с НЕ, а завчера и холандците отхвърлиха евроконституцията. Как се чувствате в Брюксел след такива дни, господин Ферхойген? Какви грешки бяха допуснати?

“Смятам, че бързите промени бяха пряко силите на много хора в Европа. Те трудно понасят икономическите последствия от глобализацията и вадят погрешното заключение, че те са последствия от европейската интеграция. Хората се опасяват от миграция и от бързо реализиране на големи европейски проекти. Но аз питам : погрешно ли бе народите от Централна и Източна Европа да бъдет приети в Европейския съюз? След като чакаха за членство от 1990 година, преди цели 15 години! Погрешно ли бе да положим усилия за политическа и икономическа стабилност в целия регион между Балтийско и Черно море? Какво би било положението, ако не бяхме използвали този шанс? Проблематиката има много измерения, но едно е сигурно: Очевидно гражданки и граждани на някои европейски страни вече не ценят Европа, както съществува вече десетилетия, така както я ценяха по-рано. За политиката във всички тези страни и естествено за институциите на Европейския съюз това означава, че имат сериозен проблем в информационната си политика.”

Кой е виновен за това? Народите или Вие?

“Ако в политиката възниква проблем при информирането на гражданките и гражданите, вината носи този, който трябва да информира. Става дума за договор за конституция, сключен между държави. Европейската комисия не е договорен партньор, тя не участва в ратификацията и няма възможност да се ангажира в това отношение в страните-членки. За иформационната кампания за договора за евроконституцията и за обясненията, защо една страна не го е подписала, отговаря националната политика, държавите, които са подписали договора. Не желая у мен да се търси отговорност за неуспеха на националните политици.”

Смятате ли, че отделните националин държави са виновни, че сега приемането на евроконституцията не функционира?

“Смущава ме малко, че се опитвате да търсите вина. Става дума за причини. Съмнявам се силно, че въобще може да се използва понятието вина.”

Кои са според Вас, господин Ферхойген, причините, че сега не приети преди една година страни, а държави-основателки на Европейския съюз се обявиха против евроконституцията. За Вас, за Европейската комисия този вот трябва да е като плесница?

“Не, не чувствам това като плесница. Едно демократично решение си е демократично решение и трябва да бъде зачитано като такова, дори ако някому не се харесва.”

Имате ли концепции как да спечелите отново хората?

“Според мен най-важното послание е, че ще продължим политиката, която бе подета от новата Европейска комисия – а именно усилията да се съсредоточават върху стопански разтеж и заетост на работната ръка. Смятам, че тук се крие решаващият проблем. Опасенията на много хора с оглед на бъдещето се подхранват явно от тяхната загриженост за собственото им работно място, за доходите им, за личното им благосъстояние. Ние представихме стратегия, чиято цел е да се увеличи конкурентноспособността на Европа, Европа да се превърне в най-динамичния и най-конкуретноспособния регион в света и да се възстанови пълната заетост на работната ръка. Тази политика не бива да се променя – и няма да бъде променена. Тя трябва да бъде продължена още по-енергично, защото това се изисква от хората. Най-силно сега съм обезспокоен поради опасността да попаднем в състояние на парализа, ако различни страни кажат: Чакайте, сега не може да изисквате от нас непопулярни реформи. Тогава биха възникнали трудности при ратификацията на евроконституцията.”

Хората явно се опасяват – както споменахте – за работните си места. Може би според тях през последните години Европейският съюз се развиваше много бързо?

“Да, казах вече, че вероятно много неща бяха предприети в твърде кратко време. Но въпреки това питам: Имаше ли алтернатива? Питам: Дали политическото преустройство на Европа – след революционните промени през 1989 и 1990 година – би трябвало да се блокира, като се поеме риска всички тези страни и народи да попаднат в хаос и конфликти? Те не бе възможно. Освен това трябва да се припомни, че разширяването на Европейския съюз – всяко разширяване – се оказа като двигател за откриване на нови работни места. Бих могъл да Ви приведа данни в какъв голям размер разширяването доведе до икономичкси прираст и нови работни места именно в Нидерлания.”

Но очевидно проблемът е, че хората не съзнават това.

“Според мен проблемът се състои в това, че информацията за европейските успехи достига хората винаги и само през филтъра на вътрешната политика. Ако се изразя иронично, то винаги когато нещата вървяха добре, причината бе във вътрешната политика, и винаги, когато нещата вървяха зле, причината бе в Брюксел. Винаги когато се стигаше

до засечки, вината се търсеше в онези в Брюксел, а политиците на национално равнище нямаха

нищо общо с неуспехите.”