Европа става неуправляема?

Кризата е катализаторът на едно отдавна долавящо се недобро чувство. "Влиянието на популистките движения върху политиката на националните държави е тревожно, но още по-тревожно е, че то ще продължи да расте", констатира Андреас Маркети от Центъра за изследване на европейската интеграция в Бон. Според него отделните държави стават все по-трудни за управление, но същевременно претенциите на гражданите към правителствата растат: "В условията на криза търсенето на националната държава се увеличава, въпреки че държавата не може да направи кой знае колко", подчертава Маркети.

Много нови и няколко стари лица

Антонио Мисироли, съветник на председателя на ЕК Барозу, се оплаква в свой анализ, че Европа не била вече нещо, което политическите елити на националните държави можели просто да предписват на гражданите си както навремето. "Днес расте натискът за придаване на повече прозрачност, а по този начин и повече легитимност на европейската политика". Мисироли изтъква и усилващата се липса на доверие в установените партии, което мобилизирало протестните избиратели.

Масовите протести срещу курса на икономии изкарват на улицата хората не само в Атина, но също в Испания и Италия. При това протестът не се ограничава до страните от еврозоната, както показаха събитията това лято в Англия, където премиерът Камерън възприеме строг курс на икономии. Всички тези развития изправят националните правителства пред големи изпитания.

На срещите на високо равнище на ЕС се забелязват все повече нови лица, почти ги няма вече онези лични връзки на доверие, които съществуваха с години. Дългогодишният люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер е едно екзотично животно в кръга на европейските държавни и правителствени ръководители. Германската канцлерка Ангела Меркел управлява вече по-дълго от френския президент Никола Саркози, а гръцкият министър-председател Папандреу дойде на власт едва след преизбирането на Меркел през 2009.

Докъде води загубата на престиж?

Всъщност най-познатата физиономия за Меркел е италианският премиер Силвио Берлускони, който все успява да бъде преизбиран и да се задържи на власт. Само че той се е превърнал в символ на онази Европа, която не вдъхва никакво доверие. Наскоро Сдружението на италианските работодатели обвини Берлускони, че при неговото управление Италия се била превърнала в посмешище.

Онова, което изобщо не е смешно, е фактът, че както при отделните хора, така и при държавите загубата на престиж може да доведе до намаляване на кредитоспособността. Рейтинговата агенция Standard & Poor´s мотивира понижаването на кредитната оценка на Италия и с това, че "крехката правителствена коалиция и политическите разногласия в парламента ще продължат да ограничават способността на правителството да реагира решително на вътрешните и външни икономически предизвикателства". Впрочем тази формулировка описва много точно актуалното положение и на коалицията на германската канцлерка Меркел.