Европейци, крайно време е да се надигнем!
Резултатът от първия тур на президентските избори в Австрия причини истинско политическо земетресение: изненадващият успех на Норберт Хофер от Партията на свободата е предупреждение за останалата част от Европа. Вярно, че австрийският президент има предимно представителни функции, но все пак неговите правомощия крият неподозирани възможности за политическа намеса. Десният популист Хофер вече заплаши да разпусне сегашното правителство от социалдемократи и консерватори, ако победи на балотажа в края на май. А според актуалните социологически проучвания, шансовете за това са големи - всички анкети посочват неговата партия като най-силна в страната. Така, след Полша и Унгария, Австрия може да стане следващата страна-членка на ЕС, управлявана от дяснопопулистко правителство.
Големите партии сами са си виновни?
Коментаторите в Австрия приписват лошите резултати, постигнати от консерваторите и социалдемократите, на самите тях, както и на примиренческото им отношение спрямо популистите от Австрийската партия на свободата (АПС). Факт е, че около бежанската криза австрийският канцлер Файман се превърна от политически приятел на германската канцлерка Ангела Меркел в един от най-големите й противници. Това обаче не му помогна особено на изборите и той беше наказан от австрийците.
Как въобще човек може да се откаже да застане твърдо срещу кандидат като Хофер, бивш член на младежка организация, в идейно отношение близка до германските националсоциалисти! Защо консерваторите и социалдемократите не го атакуваха яростно с политически средства, а вместо това му осигуриха такова спокойствие и комфорт? И защо двете големи партии не пуснаха в надпреварата за президентския пост най-силните си кадри? Вместо това те номинираха хора, в чийто изборен успех не бяха убедени дори те самите.
Това е политическо самоубийство, до което доведе страхът от смъртта. Очевидно във Виена наблюдават безучастно цялото това падение. А това е огромна политическа грешка. Защото от историята на 20 век знаем много добре, че веднъж добрала се до властта, десницата трудно може да бъде изтласкана назад.
Различни и все пак еднакви
Румънската партия "Гражданска сила", словашката "Народна партия - нашата Словакия" или унгарската "Йобик" говорят за силния възход на деснопопулистките формации в Източна Европа. Сега обаче подобни политически движения и партии жънат шокиращи успехи и в страни с дълги демократични традиции. "Партията на свободата" в Австрия, "Националният фронт" във Франция и "Датската народна партия" са само няколко от тях.
Полша е добър пример за това какви могат да бъдат последиците от настаняването на десните националисти във властта: след като спечели изборите, дясната евроскептична партия "Право и справедливост" се зае с демонтажа на демократичните институции и ограничаването на свободата на пресата. Само за няколко месеца тя успя да вкара Полша в международна изолация. Накратко: крайнодесните националисти разрушават демократичните устои, защото само по този начин могат да се задържат във властта. Новите десни радикали може и да изглеждат по-различно, но принципно са същите.
Не бива да наблюдаваме безучастно това тревожно развитие в Европа. Ако искаме нещо по-различно, трябва незабавно да се активизираме. И най-напред да разбием ореола на тяхното благоприличие - като кажем ясно и отчетливо, че те са антидемократи, расисти, националисти, ислямофоби и ксенофоби. Трябва да го повтаряме непрестанно. Трябва и да обясним, че отговорът на глобализацията и нежеланите последици от нея не е в барикадирането зад националните граници. Или може би Австрия, Словакия и Унгария са в състояние сами да се разправят с надмощието на световния финансов капитал или да спрат настъплението на Китай към света? Подобни обещания са абсурдни и те трябва да бъдат разобличавани. Но най-вече се налага да търсим и да предлагаме по-добри решения.
И накрая: утвърдените народни партии трябва отново да започнат да обръщат внимание на губещите от глобализацията. Защото именно тяхното недоволство крие огромен политически заряд.
Доброто старо време?
Копнежът към "доброто старо време", така силно рекламирано от десните популисти, е чиста глупост. Защото нашето минало е само старо, но не и добро, камо ли пък по-добро от настоящето ни. И тук има нужда от разяснителна кампания. Носталгията по един безвъзвратно отминал, не толкова сложно устроен свят е разбираема. Вероятно мнозина от нас са си мечтали за него поне за секунди. Но въпросът днес е друг. А именно: да създадем по-добро бъдеще. Защото в миналото живеят само неговите призраци.
А какво правят десните популисти? Те фалшифицират историята. Най-добър пример за това в момента е Полша. Затова истинското предизвикателство за всички демократи в Европа днес гласи: не се парализирайте като зайчето пред атакуващата го змия. Хвърлете се в битката!