Един Алианс, много разногласия
7 май 2012
Лов на пирати край бреговете на Сомалия, въздушни нападения в Либия, обучение на войници в Афганистан - във все по-голяма степен Алиансът изпълнява неприсъщи за него функции. Напълно в стила на Америка. "НАТО трябва да бъде компетентната първа помощ за света", заяви преди време в Чикаго бившият американски посланик в съвета на НАТО Никълас Бърнс. Миналия месец пред Съвета за външни отношения на НАТО държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън каза нещо подобно: "НАТО е и ще бъде трансатлантическа организация, а проблемите, пред които сме изправени днес, не са само от едната страна на океана."
Американци и европейци - дълбоко разединени
Европейците приемат с неразбиране и дори със скептицизъм тези американски послания. Техните армии не са пригодени за глобални конфликти, обяснява проф. Гордън Адамс от Американския университет във Вашингтон. Според него европейците се концентрират основно върху проблемите в Европа и районите в непосредствена близост, докато американците мислят глобално. Освен това както показва практиката, в антитерористични мисии европейците предпочитат да вършат повече полицейската работа, докато американците се заемат с чисто военния аспект на въпроса.
Също и по въпроса за бъдещата роля на НАТО в Афганистан след 2014 година съществува неразбирателство между партньорите в Алианса. Това ще бъде и един от акцентите в срещата на върха на пакта в Чикаго. Защото по общата оценка на всички участници в дебата поне още 10 години след изтеглянето на чуждите войски от Афганистан страната ще бъде зависима от помощ отвън.
Американците отправят и още едно желание към своите европейски съюзници - в бъдеще да поемат повече отговорности. И основно тук критиките са насочени към Германия. "Силното политическо и икономическо влияние, на което се радва най-голямата сред европейските съюзници страна, изобщо не си личат в рамките на пакта", казва Бърнс. И все пак Вашингтон проявява разбиране за германската политика на военно въздържание. В крайна сметка всяка отделна страна има правото сама да дефинира своите интереси, допълва Гордън Адамс. Според него урокът, който американците са научили дотук, е, че европейските им съюзници просто отказват да възприемат американската дефиниция за политиката на сигурност.
Най-големи разногласия има по въпроса за...
Бюджетът за отбрана е едно от основните направления, по които между американци и европейци има разногласия. Както е известно, САЩ биха желали от европейските си партньори да отделят повече пари за военни цели. Правилникът на НАТО изисква от страните-членки да заделят за отбрана най-малко 2 % от БВП. Повечето европейски съюзници обаче не спазват това правило. Германия например отделя за тази цел само 1.4 процента от БВП.
Независимо от това американците изглеждат склонни да приемат всякакви креативни решения, включително чрез ново разпределение на задачите вътре в Алианса. Пример за това, че от сътрудничеството в НАТО имат полза всички съюзници даде държавният секретар Хилъри Клинтън: "Ако всяка страна поотделно трябва да се снабди с новата глобална система за въздушно наблюдение, известна като AGS (Alliance Ground Surveillance System), това ще излезе твърде скъпо. Но ако ние обединим усилията си и си поделим тежестите, тогава всеки член на пакта ще получи сигурност на поносима цена", заяви Клинтън. В проекта за нова отбранителна система участват в момента 13 страни от НАТО, включително Германия.
Автор: К. Бергман, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева