Един хипотетичен съдия. И неговите схеми.

Отдавна е доказано, че българското блато се поразмърдва най-вече тогава, когато някой от чужбина хвърли камък в него. Когато, например, Франция пропищи от българското правораздаване. За съжаление го прави много рядко и само ако е „лично” засегната - до момента това се е случвало два пъти. Първият път беше преди пет години заради убийството на български студент на френска територия. Френските следователи бяха събрали неопровержими доказателства (включително ДНК експертиза), уличаващи двамата убийци, успяли междувременно да избягат в България. Но това не попречи на две български съдебни инстанции да ги оправдаят. Двамата си получиха заслуженото чак след намесата на френския посланик. За да приключи случая, на българското правосъдие му бяха нужни цели десет години.

"Това е задкулисие"

Вторият случай се развива сега. Този път потърпевша е френска компания, чиито български дъщерни фирми са на практика откраднати, при това с решаващата роля на български съд - в едно дело по несъстоятелност, изпълнено с абсурдни от френска гледна точка, но стандартни за местната действителност хватки.

"Има генерален проблем в съдебната система, навсякъде има „гнили ябълки”. Това е задкулисие и не се знае какви групировки, партии и дружества имат връзки", коментира този път посланикът на Франция. Какво ще произтече от това, още не е ясно. Но във всеки случай блатото се размърда. За което помогна и съвпадението с други грандиозни съдебни скандали, с поредния (по-радикален и искрен от друг път) напън за съдебна реформа и с наближаващия пореден европейски мониторингов доклад.

Имат ли обаче българското правосъдие и българската държава нужните инструменти, механизми и защитни сили, за да изхвърлят „гнилите ябълки” и да предпазят цялата система от загниване, ако, разбира се, не е късно? Едва ли някой се съмнява в истинността на казаното от френския посланик, но все пак, понеже не сме нито следователи, нито прокурори, за да отговорим на този въпрос, нека да си представим какво би се случило с един съвсем хипотетичен съдия.

Един хипотетичен съдия

Този съдия е преди всичко много „търсен” - на каквато и позиция да се намира, по силата на „случайното” разпределение системно му се падат дела, свързани със силните на деня в българската политико-икономическа конюнктура, които той по правило решава в техен интерес. Впрочем, в което и негово дело да се разровим, ще открием нарушения на законовите и етичните норми.

Ако става дума за наказателни дела, например, нашият хипотетичен съдия системно и умишлено ги протака с години. Оправдава с общи, необосновани, произволни и явно несъответстващи на доказателствата мотиви. Което после води до падане на присъдите. Докато протака, обвиненията срещу, да кажем, осъден на първа инстанция отявлен мошеник отпадат по давност и той е оправдан. Или, примерно, оправдава и освобождава обвиняем за убийство. Следващите инстанции го признават за виновен и го осъждат, но вече е късно - той вече е избягал от България.

Ако става дума за търговски дела, съдията системно подменя сроковете и изискванията на Търговския закон със схеми, основаващи се на двойни стандарти, подправени или фалшиви документи, фиктивни кредитори и задължения, подставени лица. Резултатът в едни случаи, например, е симулиране на несъстоятелност със задна дата, за да се спасят длъжниците и ощетят кредиторите. В други случаи резултатът е лишаване от право на управление и разпореждане с имущество, блокиране на дейността, източване и, в крайна сметка, присвояване на фирми.

Да си представим освен това, че този съдия, за да ощети някоя от страните или за да прикрие собственото си нарушение, антидатира (слага задна дата) на решенията си. Да си представим също така, че десетки пъти е общувал с търгуващ с постове в съдебната система лобист. Че в засечени от прокуратурата телефонни разговори обсъжда доставки на „кошници с плодове” - очевиден евфемизъм за парични сделки. И че срещу него има десетки жалби и оплаквания.

Съдебната система - не може или не иска?

Както се вижда, нашият хипотетичен съдия или не познава правото, или е корумпиран. И в двата случая обаче е напълно непригоден за съдебната система. Как му се противопоставя тя?

Първата възможност е така нареченият инстанционен контрол - не всички в системата са „гнили ябълки” и актовете на този съдия може да паднат на горна инстанция. Но дори и да се случи, това често няма голямо значение за пострадалите, чийто живот или бизнес вече е съсипан.

Следващата възможност е Висшият съдебен съвет (ВСС). Той има свой Инспекторат. Неговият контрол обаче е формален (защото не засяга съдържанието на делата) и доказано неефективен. В решенията му често се прилага двоен стандарт, като за едни и същи нарушения се налагат различни наказания. Да не говорим, че вече две години в нарушение на Конституцията Народното събрание не е в състояние да избере негов ръководител.

ВСС има и Етична комисия. Нейните проверки обаче не водят до нищо. Включително при фрапиращи случаи като описаните дотук. Което не е чудно, като се има предвид, че тази комисия е проекция на мнозинството в самия ВСС. А то никога и по никакъв повод не посяга на статуквото в съдебната система. Напротив - просмукано от политико-икономически зависимости, то крепи статуквото чрез управленските си решения, дисциплинарната и кадровата си политика. Така например ВСС от години защитава доказано негодната система за (не)случайно разпределение на делата - основен смазващ механизъм на корупцията. Освен това ВСС не само не посяга на „гнилите ябълки”, но дори избира и назначава някои от тях на ключови ръководни постове в системата.

Затова не може да се разчита и на преките ръководители на нашия хипотетичен съдия, че ще го сложат на мястото му. Както и на прокуратурата, в която действат същите механизми и зависимости.

Има ли кой да се намеси отвън?

Няма случай, в който призваните да го правят контролни органи на съдебната система да са изобличили и наказали „гнилите ябълки”. Най-много да заменят една с друга. Въобще, съдебната система няма вътрешна защита срещу загниване, но затова пък има много мощни защитни сили срещу всякакви външни опити за промяна и оздравяване. Което съвсем не означава, че вината за това положение е само нейна.

Изпълнителната и законодателната власт, слава Богу, не могат да се намесват пряко в конкретни съдебни дела. Биха могли обаче да променят структурата на съдебната власт и механизмите за вътрешен контрол, така че те да заработят в обществен интерес. Ясно е, че това не може да стане бързо и лесно, понеже е и въпрос на натрупвания.

Досега обаче натрупванията са все в обратна посока. Всички опити за реформа се оказваха неуспешни, защото бяха недостатъчно дълбоки, бяха формални и неискрени. Истинската им цел в крайна сметка беше овладяване и използване на съдебната власт. Затова днешното непробиваемо статукво е плод и на външен политико-икономически заговор.

Предлаганата този път стратегия за съдебна реформа е най-радикалната досега. Разбира се, съпротивата срещу нея тепърва ще набира сили. Така например вече се засилват дежурните твърдения, че реформата е възможна само след промени в Конституцията, някои от които изискват и свикване на Велико народно събрание.

От друга страна обаче стратегията, поне на думи, събира и най-голямата досега подкрепа отвън и дори вътре в съдебната система. Разразилите се скандали правят проблемите особено нетърпими и видими за обществото, което е още един шанс в полза на промяната. Ако той не бъде използван, всичко ще си остане като досега. И пак ще чакаме някой да се намеси отвън. Както се казва, „гаранция - Франция”.