Един човек, един живот, една книга
5 октомври 2012Каквото и да направи съвременният творец, то ще задържи вниманието на публиката му за ден, за два, а после ще заглъхне, ще отшуми и от него няма да остане нищо. А творецът, ако иска да остане в главите и сърцата на хората, още на четвъртия ден ще трябва да сътвори отново нещо, за да грабне вниманието на същата тази публика. Иначе ще угасне като творец и ще трябва да се влее в редиците на очакващите. На очакващите нови и нови впечатляващи неща. Нови творения.
Добре, но все пак: ние четем Омир. И той не е за три дни. Нито пък Шекспир, нито Монтен. Всички тези чудеса не са били чудо за три дни и поколенията са си ги предавали, а са си предавали и възторга към тях - отново и отново.
Да монтираш скрит дефект
На какво се дължи тая тридневност, тая краткосрочност и нетрайност на съвременните творби? Струва ми се - на съвременния пазар. Всичко в съвременния бърз пазарен свят остарява ужасно бързо и трябва да се подменя ужасно скоро. Бях възхитен и ужасен от факта, че в гигантските корпорации, произвеждащи стоки за бита, има цели научни отдели с хиляди служители, които се занимават само с това да измислят и усъвършенстват дефекти. В стоките. Тези дефекти трябва да се „задействат” - като бомбички с часовников механизъм - след точно определен срок.
В такъв свят, при такъв пазар, крепящ се най-вече на неимоверно интензивното произвеждане-консумиране-изхвърляне, е съвсем нормално и произведенията на изкуството да са „бързоциклиращи”. Да са произведени с някакъв скрит дефект, за да остаряват и доскучават още на първата седмица след произвеждането им. За да се отвори място за нови произведения.
И в този миг, естествено, се сещам за Монтен. Който вече над 400 години нито е остарял, нито е доскучал. А цял живот е писал и дописвал само една-единствена книга. Явно с пълно пренебрежение към идеята за популярността или за очакванията на публиката, ламтяща за нови забавления. За своята единствена и наистина велика книга "Essays" - или "Опити", Монтен казва горе-долу следното: Искам някой почтен човек да я прочете... и тя да стане повод да поговорим и да се сприятелим. Какво благородно и напълно неразбираемо в съвременната ситуация желание! Да намериш един човек или няколко души, на които да въздействаш за дълго, вместо да възбудиш любопитството на милиони (а защо не и на милиарди?) само за седмица.
Защо сме живи?
И така. Мишел дьо Монтен, пишещият-само-една-книга-цял-живот, е роден в замъка Сен Мишел дьо Монтен в семейството на Пиер дьо Монтен, виден юрист, правещ кариера в Бордо. Мишел получава сериозно и задълбочено образование и служи на краля, но без особена амбиция. През целия си живот явно се стреми към друга цел: да отговори на основните екзистенциални въпроси. Защо човек е жив, защо живее и защо трябва да продължи да живее? И също така - как да направи всичко това? Монтен живее умерен, разумен и доколкото може морален живот. От този обикновен живот на провинциален благородник той извлича своята мъдрост. И я предава, необременен от тягостното желание да впечатли публиката, страница след страница, ден след ден. Славата и популярността не го интересуват - и навярно тъкмо поради това, колкото и да е парадоксално, славата и популярността му остават за вечността.
Един човек, един живот и една книга. Ето това е формула, в която днешните творци могат дълго да се взират със съжаление и навярно с неразбиране. Но тази формула явно е истинска. Защото действа вече цели четири века. От 1592-ра, когато смиреното сърце на Монтен престава да бие.
Автор: К. Терзийски; Редактор: А. Андреев