Американската 2015-та

Отиващата си година бе изпълнена с много противоречиви събития за американците. Бъдещите поколения може би ще празнуват някои от тях като исторически пробиви. Например ядрената сделка с Иран, сближаването с Куба и климатичния договор от Париж. Михаел Верц от Центъра за американски прогрес смята, че климатичният договор е върхът в "една успешна външнополитическа година" за президента Обама. Според него, Барак Обама печели червени точки и в борбата срещу "ИД", както и с твърдата си линия спрямо Русия и украинската криза. Това мнение споделят не само опозиционните републиканци, но и широки слоеве от американското население.

Оспорвана сирийска политика

Според Хийтър Конли от вашингтонския Център за стратегически и международни проучвания, колебливите реакции на Барак Обама спрямо масивни нарушения на международното право показват и неговите външнополитически слабости. "Ние разполагаме с прекрасни международни норми, които никой вече не налага. И все по-малко вероятно ще става в бъдеще САЩ да налагат тези правила в международен план", казва експертът. Това не се дължи на ограничените възможности на една "световна сила в отстъпление", за каквато мнозина смятат Америка днес.

Примерите със Сирия и "ИД" показват сложността на днешните проблеми. "Правителството на Обама се бори с проблеми, за които никой няма истинско решение. Дори и със засилването на въздушните удари и разполагането на около 50 военни експерти президентът Обама не успя да промени ситуацията", казва Констанце Щелцмюлер от Института Брукингс.

Световна сила в отстъпление

Експертката смята, че Обама не разполага с широко поле за действие в Сирия. "Мисля, че най-голямото предизвикателство е да бъде намерен баланса между военната интервенция и дипломацията. Другото предизвикателство е да бъде предотвратена косвената война между Русия и участниците в международната коалиция, към която принадлежи и Германия", казва тя в разговор с Дойче веле.

Година на ужаса

За много американци 2015 година беше година на ужас и крайности. Те видяха кадри на обезглавяване на американски заложници от палачите на "ИД". Към това се прибавиха и атентатите от Париж и Сан Бернардино, както и расистки мотивираното полицейско насилие в САЩ. Крайностите засили гръмката реторика на президенската предизборна борба, в която републиканските кандидати се надпреварваха да сипят безумно радикални идеи. Връхна точка беше предложението на Доналд Тръмп за забрана за влизане в Америка на всички мюсюлмани. Страхът обхвана цяла една нация, която иначе не знае страх.

Дългогодишният наблюдател за Америка Михаел Варц съзира изненадваща промяна в американския манталитет. Според него, страховете на американците са свързани и с демографското развитие, при което латиноамериканските и азиатските малцинства придобиват все по-голямо значение. "Досегашното бяло мнозинство се страхува да не загуби своите привилегии", казва той. Има и друго обяснение защо войнствената реторика на Доналд Тръмп намира все повече отзвук сред хората. "Има милиони бели американци, които са загрижени за работата си и за жизнения си стандарт. Те наблюдават безпомощно как икономическият ръст облагодетелства висшата класа и не достига до широката маса от трудещи се. И Доналд Тръмп умело използва тези страхове", казва Лоурънс Хас от Американския съвет за външна политика.

"Политическата реторика се радикализира - първо в Европа, а сега и в САЩ. В Европа чрез Марин льо Пен, а в Америка чрез Доналд Тръмп", допълва Хийтър Конли. Доналд Тръмп може да спечели гласове сред потенциалните избиратели на републиканската партия. Хилари Клинтън пък изпъква в редиците на демократите със своята компетентност по въпросите на външната политика и политиката за сигурност. Според последните анкети, тя вече е начело сред кандидатите на демократическата партия.

Но времената са тревожни. Събитията се надпреварват. Още утре всичко може да изглежда другояче.