Една година криза, но никакви поуки
6 септември 2009В началото на септември 2008 година положението на инвеститорската банка Лемън Брадърс, една от петте големи на Уолстрийт, се влоши застрашително. Банката се намираше непосредствено пред обявяването на огромните загуби за тримесечието, които фактически бяха равнозначни на фалит. Разговори за спасителни мерки от страна на конкурентите протекоха незадоволително. За всеки случай адвокатите подготвиха заявление за фалит, което след рухването на всички надежди трябваше да бъде внесено в понеделника на 15 септември.
Остатъкът е история
Поради взаимно недоверие банките престанаха да си отпускат една на друга заеми. Глобалната финансова икономика изведнъж замря. Дни наред светът бе на ръба на тотален финансов срив. Във финансовата система бяха инжектирани билиони долари и евро. Милиарди бяха изразходвани за конюнктурни програми. Банки и цели държави бяха спасени от фалит. Досега най-голямата в историята спасителна акция обаче не донесе особен резултат. Инфарктът не доведе до смърт, но пациентът "световна икономика" все още се намира в интензивното отделение. Вярно че пациентът се стабилизира донякъде, като първите признаци на живот бяха посрещнати с въодушевление. Но още не е ясно дали страничните въздействия на обилно предписваните „парични инжекции” не биха могли да предизвикат застрашителни сценарии под формата на евентуална мега-инфлация. Самият пациент е вече отново по-самонадеян, отколкото позволява оздравителния процес. Банките отново оперират както преди.
Сякаш никога не е имало криза...
А високопарните изявления на политиката за една глобална финансова архитектура, която да предотвратява занапред такива кризи, се оказват досега само словесни балони. Не се обсъждаат сериозно дори причините за тежката финансова криза. Как ще се върви по-нататък?Банките имат по цял свят в наличност от така наречените „гнили ценни книжа”, които обаче те не трябва да вадят на бял свят поради небрежните балансови правила. Не се знае дали правителствените ръководители на големите индустриални държави са погледнали сериозно на представените им тревожни данни и анализи. Не изглежда да е така, тъй като на срещата на Г20 в Питсбърг като централна тема се очертаха хонорарите, специално на американските банкови мениджъри. Това също е проблем, но едва ли най-наболелият.