"Една малка крачка за човека..."

Датата е 20 юли 1969 година. Контролната станция в Хюстън, щата Тексас, изпраща съобщение в Космоса - до лунния модул „Ийгъл” на космическия кораб Аполо 11. На борда: Нийл Армстронг, Едуин "Бъз" Олдрин и Майкъл Колинс. Това са хората, които първи трябва да стъпят на Луната. Има обаче неочаквани проблеми. Компютърната система за прилуняването не функционира правилно. Алтернативите толкова близо до целта са или връщане обратно, или ръчен пилотаж. Астронавтите се решават за втория вариант.

Съдбоносно обратно броене

"Още 60 секунди", сигнализират от Хюстън. Астронавтите, намиращи се на 380 000 километра разстояние от Земята, знаят какво означава това - още 60 секунди и горивото ще свърши. „Твърда повърхност. Орелът кацна”, предава Нийл Армстронг от лунната повърхност. Спасение в последния момент - горивото на ракетата щеше да стигне за само още 25 секунди.

Всичко започва осем години по-рано - на 25 май 1961 година. Тогавашният президент Джон Кенеди обявява пред Конгреса във Вашингтон, че през идното десетилетие американец ще стъпи на Луната: „Искаме да отидем на Луната, не защото е лесно, а защото е трудно", казва Кенеди по-късно в Хюстън. Най-сетне американците отново имат повод да ликуват.

Бушува Студената война и в сравнение със САЩ тогава в началото на 60-те години Съветският съюз е много по-напреднал в сектора на космическите полети. Самочувствието на американците е уязвено.

Нещо повече от надпревара в Космоса

„Това беше решение, произтичащо от Студената война. Успехите си в Космоса Съветският съюз представяше като мащаб за развитието на обществото си”, припомня Джон Логсдън, тогавашният директор на Космическия институт към университета Джордж Вашингтон. Ето защо американците трябва да отидат на Луната, на всяка цена. От 1961 до стъпването на Луната, осем години по-късно, 400 000 души в цялата страна работят по осъществяването на мечтата на Кенеди. 400 000 души, почти по един човек на прелетян километър до Луната.

Става дума за осем години, изпълнени с редица исторически събития. През август 1963 година борбата на афроамериканците срещу неравноправното третиране от страна на белите достига временна връхна точка. Пред повече от 250 000 души Мартин Лутър Кинг произнася във Вашингтон прочутата си реч: ”Имам една мечта”. През ноември същата година Джон Кенеди става жертва на атентат: Кенеди - менторът и моторът на програмата Аполо и с това и на кацането на Луната. От 1965 година в цялата страна стотици хиляди демонстрират срещу войната във Виетнам.

„Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството"

Всичко това не оказва никакво въздействие върху работата на НАСА. Тя с неуморен темп продължава да развива програмата Аполо, докато през нощта на 20 юли 1969 година почти половин милиард души на Земята чакат един човек в бял скафандър да стъпи на лунната повърхност и да изрече фразата, която влиза като прочут цитат в световната памет: „Една малка крачка за човека -един голям скок за човечеството".

След мисията Аполо 11 следват пет други успешни полета до Луната. Общо 12 американеца са стъпили на земния спътник. Общественият интерес към следащите лунни мисии обаче спада бързо. През декември 1972 година Юджийн Андрю Сърнън е последният човек, който стъпва на Луната. Тогава приключва и програмата Аполо. Надпреварата със Съветския съюз е спечелена. Това, което остава са над 380 килограма лунна материя, снимки, филми и няколко открития като огнеупорно облекло и акумулаторна бормашина.

Автор: А. Енгелке/Б. Емануилов Редактор: Й. Йорданова