Една несподелена любов: Европа и Обама

През последните десетилетия Европа и САЩ сякаш никога не са били толкова отчуждени, колкото в момента. Ето защо много европейски политици посрещнаха с радост, или поне с облекчение, преизбирането на Обама. Но надеждата, че златните времена на трансатлантическото приятелството ще се завърнат по време на Обама 2.0, сякаш се подхранва не от факти, а от желание. Защото поне засега няма признаци, че президентът на САЩ ще прибере в килера тихоокеанско-азиатския геополитически избор, който направи по време на първия си мандат. А и нишките, които свързват Вашингтон и Брюксел, като че ли стават все по-малобройни и постепенно изтъняват.

Американските интереси правят завой

Еберхард Зандшнайдер от германското Дружество за външна политика казва в пряк текст, че независимо от преизбирането на Обама атлантическата цепнатина между САЩ и Европа ще продължи да се разширява. Той не очаква някакво особено раздвижване и в търговските отношения. Да, европейците - и особено германската канцлерка Ангела Меркел - отдавна настояват да се сключи най-после споразумението за свободна търговия. И може би при Обама 2.0 републиканците ще проявят склонност за отстъпки в това отношение, казва Крейг Кенеди от американския фонд Джърман Маршал. Но дали това ще бъде достатъчно? Наблюдателите са скептични, защото и в търговията центърът на тежестта очевидно все повече се премества към Пацифика, към Азия и към Китай.

Що се отнася до трансатлантическите отношения, новият-стар президент ще продължи да настоява пред партньорите от НАТО да поемат повече ангажименти и да увеличат средствата за отбрана. Все по-често във Вашингтон се питат необходим ли е въобще Алиансът все още и на кого? Балканите например, според философията на Обама, са грижа на европейците. И в този смисъл интересите на Вашингтон все повече ще бъдат пренасочвани към други региони на света - Китай и Латинска Америка. В същото време Обама ще остане тясно ангажиран и с близкоизточния мирен процес.

Зандшнайдер припомня, че по темата НАТО германците открай време се надяват на някакво сближаване между Алианса и Русия. Известно е обаче, че американските планове за стратегическа противоракетна система са трън в очите на руснаците, тъй че и при Обама 2.0 руско-американските отношения ще си останат много проблемни, смята германският политолог.

Ще има ли приятни изненади?

От друга страна повечето преизбрани американски президенти през втория си мандат обръщат сериозно внимание на външната политика, припомня Крейг Кенеди. А това означава, че европейците могат да очакват по-интензивно сътрудничество с Вашингтон ако не в двустранните отношения, то поне на международната сцена. Преобладаващото мнение в Европа гласи, че Барак Обама споделя с европейците повече ценности, отколкото доскорошния му конкурент Мит Ромни. Решенията да прекрати войните в Ирак и в Афганистан също срещат одобрение на Стария континент. И все пак любовта на Европа към Обама засега си остава до голяма степен несподелена.

Впрочем, никой друг в Европа не обича Обама толкова, колкото германците. Ако можеха да гласуват за президент на САЩ, 87% от тях биха избрали него, а не Мит Ромни. Това се усети и в сърдечните думи, с които го поздрави канцлерката Ангела Меркел, която не пропусна за всеки случай да повтори поканата си към президента. Така че в момента поне едно е сигурно: Обама скоро ще дойде в Германия, а това означава - и в Европа. Да видим дали в багажа му няма да има и някоя приятна изненада за бъдещето на трансатлантическите отношения.

Автор: П. Щюцле, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов