Една удавена в проблеми държава

Сахел е най-бедният регион в света. Намира се в северната част на Африка и разделя пустинята Сахара от тропическите гори на Черния континент. Площта му е огромна - простира се от Сенегал в африканския запад до Африканския рог на изток. Дължината му е 7 500 километра, най-тясната му част е 150 км, а най-широката - 800 км.

В големи части на измъчвания от суша и глад регион закони на практика няма. Държавното право там почти не важи. В много краища на Сахел хората създават свои собствени закони. Така е и в северната част на Мали.

Дълго време република Мали бе пример за демократична държава в Западна Африка. През изминалите десетилетия страната се превърна от еднопартийна държава в малко или повече функционираща демокрация с много партии, конституция и национално събрание. Днес обаче от демокрацията в Мали не е останало много. "Превратът срещу президента със сигурност беше катализаторът на това развитие", твърди Петер Хайне, професор в университета Хумболт в Берлин.

За силата на ислямистите

През март 2012 година военните свалиха президента Амаду Тумани Туре и завзеха властта. Аргументът им бе, че президентът е неспособен да овладее ситуацията в страната и да се наложи над бунтуващите се туареги в северната част на Мали. Държавният преврат бе добре дошъл за туарегите. Те използваха вакуума във власта и се съюзиха с терористите от "Ал Кайда в ислямския Магреб". Малко по-късно обаче ислямистите се отказаха от съюза и туарегите загубиха влиянието си.

Силата на ислямистите от "Ал Кайда в ислямския Магреб" и на други ислямистки групировки от Сахел се дължи до известна степен на слабостта на правителствата в региона, както и на стратегията на терористичните мрежи за търговия с наркотици и отвличания. "Някои правителства плащат колосални суми за освобождаването на отвлечените си граждани. През изминалите години терористичните мрежи спечелиха милиони от отвличания и търговия с наркотици", казва експертът по въпросите на Африка Петер Фам от американския мозъчен тръст "Atlantic Council".

Падането на режима на Кадафи в Либия също подпомогна ислямистите в Мали. Наемниците от Сахел, които дълго служеха на Кадафи, се завърнаха тежко въоръжени по родните си места. "От началото на войната в Либия терористите в Мали се сдобиха с много оръжия. Има и много наемници, които търсят работа", казва проф. Петер Хайне.

"В Северно Мали няма нищо. Нито улици, нито болници. Там няма училища, няма и кладенци за питейна вода", споделя сваленият президент Амаду Тумани Туре пред вестник "Льо Монд дипломатик". "Младите мъже от този район нямат никакъв шанс да се оженят и да водят хубав живот, освен ако не откраднат някоя кола и станат престъпници", допълва той. И към всичките тези проблеми добавяме и проблемът с терористичните групировки.

Кой ще помогне на Мали?

В края на 2012 година Съветът за сигурност на ООН единодушно гласува изпращането на умиротворителни сили в Мали. Те обаче едва ли могат да разрешат многобройните проблеми на страната. "Целта на подобна операция трябва да бъде дефинирана много прецизно", смята заместник-председателят на външната комисия към Бундестага Ханс-Улрих Клозе. "Не е ясно и как Франция трябва да се ангажира в един толкова непроходим регион. Опитът от Афганистан показа колко е трудна подобна мисия в регион, където противникът има безброй възможности за отстъпление", казва още Клозе. Много граждани на Мали искат Европа да се ангажира по-силно в борбата срещу ислямистите, обяснява Шарлоте Хаил от Германския институт за международни изследвания. "Те настояват за това по простатат причина, че малийската армия не е в състояние сама да реши проблема. Тя е разкъсана от вътрешни конфликти и не е добре обучена."

Автор: А. Алмелинг, Р. Книп, К. Цанев/Редактор: М. Илчева