Една удивителна история: човекът и алкохолът

Всяка капка алкохол вреди на организма, твърдят много лекари и учени. Доказано е, че злоупотребата с алкохол може да причини различни тежки заболявания като цироза на черния дроб, а навярно дори и рак. Жертвите на хроничен алкохолизъм имат тежка съдба, а специалистите твърдят, че милиони хора умират всяка година от косвените последствия на злоупотребата с алкохол. В същото време, според други теории, умерената консумация на алкохол може да се окаже дори полезна. Германският седмичник „Ди Цайт" публикува тематични страници, посветени именно на алкохола. От тях сме подбрали и обобщили информацията за биологичната и еволюционната връзка между човека и алкохола.

Първите следи за тази връзка учените откриват в един древен храм. Разкопките и археологическите проучвания на Гьобекли тепе в Турция извадиха на бял свят странните тайни на един от най-древните храмове, строени някога от човек. Освен редица гравирани човешки черепи, при разкопките в Югоизточен Анадол бяха намерени и многобройни животински кости, които подсказват, че ритуалите в храма изобщо не са били аскетични. Напротив, там видимо са се развихряли истински религиозни партита.

Хилядолетия преди да започнем да печем хляб

В съвременния свят комбинацията между религиозно опиянение и дроги е добре позната. Веществата, които водят до така нареченото „разширяване на съзнанието“, са утвърдени катализатори за постигане на религиозни прозрения и екстази. Шаманите на инките поддържали настроението си с ферментирал плодов сок и най-различни гъби, а редица пасажи в Стария и Новия завет документират склонността на много ключови фигури към алкохола. След Потопа, например, най-спешната задача на Ной се оказва да засади лозе. А когато на сватбата в Кана Галилейска алкохолните напитки свършват, Исус превръща водата във вино - и така извършва първото си чудо. Години по-късно, по време на последната си вечеря (Тайната вечеря), основателят на християнството призовава своите апостоли да участват в колективно пиянство.

Вдъхновени от този пример, монасите през Средновековието подпомагат общуването си с Господ чрез собственоръчно приготвени вино и бира. А в центъра на ритуала по причестяване, който възниква още през ранното християнство, стои колективната консумация на хляб и вино. Опияняването с вино не е чуждо и на мюсюлманите - според Корана, попадналите в рая ги очакват реки от вино. Античните гърци пък си представят Дионисий, бога на екстаза, като горещ любител на виното. А при викингите за консумацията на алкохол отговаря направо шефът - главният им бог Один се нарича още „Пияният“, разказва "Ди Цайт" в поредица от статии по темата.

Авторът на една от публикациите Урс Вилман се връща към Гьобекли тепе и се пита как е бил построен тамошният храм. Как в онези праисторически времена първите жреци са успели да примамят ловците и събирачите за участие в строителството? Та нали праисторическите хора изобщо нямат сили и енергия в излишък, а храмът на пръв поглед не им предлага нищо - нито покрив над главата, нито някаква закрила.

Германският археолог Йенс Нотроф, участвал в разкопките на Гьобекли тепе, смята, че е разкрил тази загадка от Каменната епоха. Същата рецепта функционира и до ден-днешен: ако искаш да събереш приятели, които да ти помогнат при преместването в ново жилище, поръчваш хапване и пийване. В Гьобекли тепе примамката били пържоли от зубър и прясна бира. Анализирайки намерените животински кости, археолозите стигат до извода, че в религиозните пиршества в храма към един момент вече участвали между 500 и 1000 души. За да подсигуряват достатъчно зърно за варенето на бира, ловците и събирачите, присъединени към храма, постепенно опоскали до последния стрък всички околни ливади с диворастящи зърнени храни. Тъй че, вместо с триста мъки да събират диворастящите, хората по едно време се сетили да си засаждат ниви и да отглеждат зърнени култури. Тази дейност привличала към култовото място Гьобекли тепе все повече праисторически хора, които се включвали в доизграждането на храма, пиели алкохол и постепенно усядали. Германският археолог Клаус Шмит обобщава: „Първо възниква храмът, а след това - градът“. Ето как жаждата не само поражда религиозни визии в главите на подвижните ловци и събирачи, но в крайна сметка ги кара и да уседнат. „Тук са били поставени темелите на днешния ни начин на живот“, твърди археологът Йенс Нотроф. Тази негова теория споделят и други. Патрик Макгавърн от Университета в Пенсилвания смята, че тъкмо бирата е ключовата смазка за революцията, която се осъществява през неолита: „Хората се научават да отглеждат зърно, за да варят бира - хилядолетия преди да започнат да пекат хляб“.

По-нататък „Ди Цайт" припомня, че доскоро бирата се е смятала за допълнителен продукт, възникнал случайно при приготовляването на хляба. Според учените обаче, хронологията е била обратната: праисторическите хора първо открили ферментацията на овлажнени зърна, а едва по-късно, когато шепа алкохолна каша по случайност попаднала в огъня, се появил и хлябът. Опитът с първите алкохолни продукти подтикнал хората от Каменната епоха да оптимизират процеса, пише изданието и уточнява, че в хода на еволюцията ферментацията многократно е била използвана за набавяне на енергия, включително от първите едноклетъчни.

„Преди близо 10 милиона години нашите биологични предци постепенно придобили умението да надушват алкохола. Причината е съвсем проста. Къде са откривали плодовете с най-много захар, които предоставят на тялото максимално количество гориво? Ами тези плодове са нападали от дървото и ферментират на земята. Тоест, за да се добереш до висококалорийна храна, трябва отдалеч да можеш да подушваш миришещите на етанол деликатеси и да погълнеш колкото е възможно повече от тях.

Алкохолът и човекоподобните маймуни

Тази стратегия за оцеляване от праисторически времена е свързана и с наслада, като за връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона от мозъка: системата за възнаграждение. Тя се задейства винаги, когато хората вършат нещо, помагащо за оцеляването им. И отделя вещества, които потискат страха, пораждат щастие, а понякога дори еуфория. В онези времена е въпрос на живот и смърт да откриеш захар. А ферментиращите захари излъчват миризма, с чиято помощ могат да бъдат открити плодовете. Ето как алкохолът решително променя живота на човекоподобните маймуни: те го подушват, слизат от дърветата, за да търсят плодовете и така постепенно усвояват придвижването на два крака.

Тази стратегия е свързана обаче с нови рискове. Пиенето на алкохол (по онова време всъщност ядене) води до опияняване и създава опасности. Пияниците от Каменната епоха стават лесна плячка за по-едрите хищници. Но и тази опасност в крайна сметка води до подобряване на генетичния материал, пише Марк Форсайт в своята „Кратка история на напиването". В хода на еволюцията нашите предшественици постепенно развиват нагласата да се напиват групово. Защото който пие самичък, е обречен в мига, когато се появи хищникът. Съвсем друго е в пиянската група: там саблезъбият тигър по-трудно ще си отмъкне плячка.

Накрая няколко изречения от друга обширна статия на „Ди Цайт", в която авторката Щефани Кара обяснява биологичните механизми и опасностите, свързани с алкохола: „Защо тази молекула, защо C2H5OH, въздейства толкова осезаемо върху тялото? Да потърсим помощ от биохимията. Алкохолът се състои от елементите на живота - въглерод, водород и кислород. Ето защо организмът особено се лакоми за тази молекула. Тя е лесно разтворима, успява да се промъкне във всяка клетка и прониква до най-отдалечените кътчета на човешкото тяло, включително и до мозъка. Малко вещества успяват да преодолеят високите бариери, с които се предпазва оросяването на мозъка. Освен това малката молекула кипи от енергия, поради което е много привлекателна за обмяната на веществата - и съответно може доста да я обърка. Тъкмо поради това нашите отношения с алкохола са направо експлозивни: на едно елементарно равнище ние доста си приличаме. С две думи: човекът и алкохолът са сякаш измислени един за друг".

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: