Едно немюсюлманско удоволствие

Немислимо е мъж и жена да седят един до друг и то на тъмно. Това си е прелюдия към групов секс, твърдят радикалните ислямисти. 34-годишната Сама ал-Шардари, която носи розова забрадка и поради това скандализира представите на някои строги мюсюлмани за прилично облекло, никога в живота си не е била в киносалон. Тъкмо затова смята, че Йемен има какво да навакса в това отношение: "Революцията ни успя. Може би ще успеем да се преборим и за киното", казва служителката от йеменското културно министерство, където завежда отдела за стари ръкописи.

Мечтата на ал-Шардари е един голям и модерен културен център. Но на първо време би се радвала дори и на една малка зала с киноекран. Със свои приятели тя търси подходящо помещение във вилния квартал на столицата Сана. Оглеждат се за спонсори, които да заплатят необходимото обзавеждане. В културното министерство гледат на усилията й с насмешка. Казват: "Оставете я да се опита, токът и без това ще спре някъде по средата на филма и всички ще се разотидат..."

Триумфът на радикалния ислям

Ал-Шардари знае, че няма да е лесно. Усеща, че срещу нея са всички: салафити, уахабити, шиитските хути и членовете на ислямистката партия Исла. Но знае и друго: че няма да й е по-лесно, ако се заеме с откриването на отделни киносалони за мъже и за жени. Защото ислямистите не са склонни да правят компромиси. Културното обедняване в Йемен е най-яркото доказателство за триумфа на радикалния ислям. Преди 40 години в Йемен е имало 50 кионсалона. В крайбрежния град Аден пък първото кино е открито още през 1918 година - това е едно от първите кина в целия арабски свят. Днес в целия град е останал един-единствен киносалон.

В северните части на Йемен първите кинопрожекции са се състояли чак в началото на 1960-те години, след като беше сложен край на хилядолетната власт на имамите. Но кинопрожекциите не продължават дълго. Навсякъде, където ултраконсервативните уахабити печелят влияние, светската култура е изтласкана от религиозните съдържания. Същото е и в Саудитска Арабия, където през 60-те години на миналия век е имало кинопрожекции, но от 70-те години насам тази "порочна" практика е окончателно преустановена.

Любителите на киното в Саудитска Арабия днес могат да гледат филми само на DVD или пък в съседен Бахрейн, където нравите са малко по-либерални. В Катар, Абу Даби и Дубай се провеждат кинофестивали, докато нестабилността в Ирак, а отскоро и в Сирия подсилва позициите на консервативните пазители на ислямските ценности.

"Кино на 500 километра"

Първото палестинско кино отваря врати в средата на 40-те години на миналия век в град Газа, след което киносалони се появяват и в Рафах и Хан Юнис. Кадрите от прожектираните там египетски филми, които показват китни паркове и градини, разриват един свят на мечтите, далеч от бетона и мизерията, които заобикалят палестинците. През 80-те години обаче религиозните водачи започват да анатемосват филмовите прожекции като "немюсюлманско удоволствие". От това време датират първите разрушавания и закривания на киносалони. А за разлика от саудитците, хората в ивицата Газа нямат възможност да прескочат до близка съседна страна, за да гледат някой филм.

Но и в Саудитска Арабия съпротивата на любителите на киното расте. "Един ден и аз ще мога да ходя на кино просто ей така - без да се налага да пътувам надалеч и да показвам паспорта си", казва главният герой в един филм с многозначителното заглавие "Кино на 500 километра". Лентата разказва историята на един саудитски любител на седмото изкуство, който пропътува няколкостотин километра, за да гледа филм в истински киносалон.

АГ, ДПА, ЗЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова