Екологично, икономически изгодно и социално - бъдещото решение на проблема със софийските боклуци?

Проблемът с отпадъците на Столична община съществува от години. След присъединяването на България към ЕС на първи януари 2007 година обаче начинът, по който проблемът досега се е решавал – а именно депонирането на балите с отпадъци в сметища из страната - е нелегален. Петко Джуджев, заместник-председател на Зелената партия в България и инженер по професия, осъзнава добре проблема:

„Ние имаме вече от порядъка на един милион бали. Тези бали трябва да се преработят по някакъв начин. Част от тях ги вкараха в различни депа. Но оставащите 500 000 трябва да бъдат някъде преработени. Преди три години изрично казахме – не правете бали. Излишно плащаме. 65 лева струва една бала. На месец се плащат по 2 евро наем за бала. Те златни излизат и за какво? За три години завод щеше да е построен и да работи.”

Европейската комисия настоява бързо да се намери решение - в противен случай България е заплашена от налагането на глоби. Европейски представители посетиха България в края на февруари тази година. Една от целите на посещението беше да се контролира развитието на „Стратегията за управление на отпадъците на Столична община”. Карстен Расмусен от Генералната дирекция „Регионална политика” на ЕС направи пред медиите равносметка на постигнатото. Изказванията му породиха съмнения у представители на Зелената партия. Те вярват, че софийският кмет Бойко Борисов се опитва да предреши избора на технология за третирането на боклуците. Карстен Расмусен заяви по-късно:

„Още нищо не е решено. Подхождаме към проекта така, както към всички останали проекти за преработката на отпадъци в Европа. Методът е един и същ. Международни експерти формулират проекта. Те анализират четири възможни сценария за преработка на отпадъците. Според нас вариантите са класически. За всички сценарии важи – отпадъците трябва да бъдат сортирани предварително. Изключено е целият боклук да бъде събран и изгорен.”

Фирмата „АЕВ Фихтнер” изготвя проекта за София. Разглежданите от нея варианти включват механично-биологичния начин за преработка на отпадъците и термичното им третиране – методи, широко разпространени в Западна Европа.

Как преработва Европа боклуците си?

При механично-биологичния метод се третира само остатъчния отпадък – отпадък, който предварително са отстранени хартията, опаковките и стъклото. Този остатък се вкарва в преработвателната инсталация, където се нарязва на парчета. Нарязаният боклук се пресява. Финните частици, по-малки от 40 грама, са органичната съставка на боклука. Тя се обработва биологически на специални депа и според приложения метода крайният продукт може да бъде биогаз или тор, например.

Често в боклука попадат фолио, хартия, пластмаса, дърво, обувки или стъкло, които след нарязването на отпадъците, попадат в по-грубите частици. От тях се правят високо калорични брикети, които могат да се изгарят в цементови заводи или ТЕЦове. Най-грубите частици – тежките метали и други вредни вещества се изгарят в инсталацията. Пепелта и шлаката, които се отделят, могат след преработка да се ползват като добавка в строителството.

В Германия в момента не се строят нови заводи на механично-биологичния метод. Флориан Кнапе от „Института за изследване на енергийните източници и околната среда” в Хайделберг е експерт в областта на третирането на отпадъците:

"Има две причини за това. Първата е икономическа. По този метод боклукът първо се преработва, а след това се изгаря. Това поражда допълнителни разходи, които трябва да се възвърнат, например, чрез продажбата на брикетите. Второ, много от заводите имат технически проблеми и е трябвало да бъдат затваряни за дъло време. Ето защо днес се ползва отново най-вече само изгарянето като метод за третирането на отпадъците.”

През последните години все повече концерни като „Пфани” или „Северно-германската рафинерия” започват да строят заводи за изгаряне на брикети на територията на промишления им комплекс. Инсталациите прозвеждат енергия, което се ползва от компаниите в производствения процес. Така концерните пестят средства. „Пфани”, например, изгаря годишно 95 000 тона брикети, произвежда 220 000 тона пара и покрива нуждата си от електроенергия. В миналото концерна е закупувал годишно 13 милиона кубически метра земен газ, за да произвежда необходимата енергия. Изгарянето на брикетите в момента е неприложимо за България, пояснява Петко Джуджев от Зелената партия:

„В България няма цементов завод, нито пък има централи, които са обрудвани със съответните филтри, с които са оборудвани инсинераторите, за да намалят тези вредни емисии до някаква степен, дадена като норма в нашите закони.”

Колко са полезни и вредни инсталациите за изгаряне на отпадъците?

През 80-те години в Германия инсинераторите - инсталациите за изгаряне - се считат за символ на отравянето на околната среда. Тогава възникват природозащитни граждански инициативи, които искат да спрат замърсителите. Протестите са успешни. През 1990 година в Герамния се въвежда строг закон за пречиствателните инсталации на инсинераторите. В срок от шест години всички заводи са оборудвани със съответните филтри, което води до намаляването, например, на силно токсично вещество като диоксина от 400 грама на 0,5 грама годишно. Намалява се и конценрацията на други вредни емисии и на финния прах. През 2000 година се приема европейска директива. Тя предвижда въвеждането на стандартите за пречистване при инсинераторите и при инсталациите за изгаряне на брикети от отпадъци във всички страни-членки. Флориан Кнапе:

„Техниката е много напреднала и стандартите наложени от законодателя могат да бъдат и по-строги. Тъй като днес икономическата страна на нещата, т.е. намаляването на разходите, се поставя на първо място, често новопостроените инсинератори не са оборудвани с най-модерните пречиствателни инсталации. Въпреки това нивото на емисиите, при който и да било тип инсинератор, се намира в определените от закона граници.”

Изгарянето на отпадъците е скъп процес. Петко Джуджев:

”При изгарянето има 20-30 процента остатъци. При 1000 тона на ден това са 200-300 тона остатъци, които трябва да бъдат депонирани някъде. Те не са толкова опасни. Но от почистването на филтрите на комините остават също някъде 100-200 тона силно токсични вещества. Те трябва да се депонират в депа за опасни отпадъци, които са много скъпи. Това ще ни струва 100-200 евро на тон. Изгарянето ще ни струва още 100-200 евро на тон. И къде отиваме? Столична община не може да поеме разходите.”

Разходите по изгарянето могат да се намалят, ако се ползват крайните продукти като топлината и електричеството. Предпоставката е инсинераторът да се намира в близост до потребителите на енергията.

Боклуци се изгарят в центъра на Виена

Пример за това е инсинераторът „Шпителау” в центъра на Виена, построен в началото на 70те години и оттогава непрестанно модернизиран. Преработката на тон отпадък там струва около едно евро, казва Кристиан Амер от дружеството с ограничена отговорност „Вийн Енерги”. В „Шпителау” се третират 250 000 тона отпадъци годишно. От тях се произвеждат 40 000 мегавата електричество и 500 000 мегавата топлина, с които се захранват около 270 000 домакинства. 60 000 тона са отпадъчните продукти като шлака, пепел и токсичните вещества от филтъра. Те се депонират в специални депа, разяснява Кристиан Амер:

„Реакциите на населението са много положителни и преместването на инсинератора не е подлежало на дискусия.”

Това се дължи не на последно място на добрата информационна политика на управата за ползата и рисковете от инсинератора. В интернет, например, ежеминутно се публикува информация за размера на вредните емисии на „Шпителау”.

Специализирани издания в областта на екологията обаче предупреждават, че нетрябва да се подценяват рисковете, произлизащи от изгарянето на боклуците. От различния състав на отпадъците се създават различни химически коктейли, чието влияние върху околната среда и хората е непознато на учените.

Драмата със софийските боклуци трябва да приключи бързо и ефективно

Решението за бъдещата технология за преработка на отпадъци в София трябва да се вземе бързо. То трябва да бъде съобразено със следните три фактора – икономическия, екологичния и политическия. С други думи да се намери най-изгодното, същевременно обаче и най-екологично съобразното решение, при което да се вземе под внимание и общественото мнение. Най-вече на хората, които ще живеят в близост до инсталацията. Петко Джуджев напомня:

„София расте с много големи темпове и боклукът ще продължава да расте.”

С това и проблемите на Столична община, която остава под зоркия поглед на Европейската комисия, обещава Карстен Расмусен.