Ердоган се ядоса на Германия. Ами сега?

На 31 март в сатиричното предаване "Neo Magazin Royale" водещият от обществената германска телевизия ZDF Ян Бьомерман изрецитира стихотворение, определено от самия него като "позоряща критика" срещу Ердоган. Сатирата изобилстваше от какви ли не лични обиди и ругатни срещу турския президент. Самият водещ беше уточнил предварително, че подобно нещо не е разрешено и в Германия.

Стихотворението обаче си има предистория: малко преди това Турция беше привикала германския посланик в Анкара, за да дава обяснения за една далеч по-невинна сатира, насочена срещу нарушаването на човешките права в Турция. Въпросната сатира беше излъчена в предаването „extra 3” на телевизия NDR.

Какво ли ще реши германското правителство?

За германската канцлерка обаче шегите приключват дотук. Турският президент Ердоган се смята за незаменим партньор на ЕС в кризата с бежанците. Меркел вече определи сатирата на Бьомерман като "преднамерено оскърбление". С тази по същество ненужна оценка, канцлерката всъщност искаше да усмири Ердоган. Де факто обаче постигна точно обратното, защото той сега настоява за наказателна процедура срещу журналиста.

В една правова държава това е правомощие на съда, но в този конкретен случай политиката също играе съществена роля. Става въпрос за параграф 103 от Наказателния кодекс, който се отнася до "обиждането на институции или представители на чужди държави". Там дословно се казва следното: „ Който обижда чуждестранен държавен глава /…/, се наказва с лишаване от свобода до три години /…/. За да се задейства прокуратурата обаче, е нужно германското правителство да даде съгласието си.

Именно тази ключова роля на политиката сега нажежава емоциите. Нима Германия ще допусне да бъде изнудвана, отстъпвайки от принципите на свободното слово? Шефът на медийната група "Шпрингер" Матиас Дьопфнер защити сатирата на Бьомерман като "произведение на изкуството". В свое отворено писмо, публикувано в неделното издание "Велт ам зонтаг", той написа, че обидата е основният стилистичен похват на стихотворението – за да покаже, че правителството „прави метани” пред Ердоган.

Още по-твърда позиция зае берлинският историк Хубертус Кнабе, ръководител на мемориала за жертвите на Щази в бившия затвор „Хоеншьонхаузен”. От страниците на вестник "Ханделсблат" той предупреди германското правителство, че ще е „крайно проблематично, ако то подкрепи или дори инициира наказателно-правни действия срещу сатирика Бьомерман. Подобни неща се случват само в диктатури, или държави, които са на път да станат такива”, написа Кнабе.

Поляризирани мнения

Мненията в този спор са радикално противоположни – не само сред политиците, но и сред представителите на медиите в Германия. Министър-председателката на провинция Заарланд Анегрет Крамп-Каренбауер от ХДС не защити самото стихотворение, което, според нея, "нарушава добрия вкус". Но като председателка на Съюза на германските народни университети, който наскоро връчи награда на Бьомерман за заслуги в развитието на дигиталната телевизия, тя застана зад журналиста: по думите ѝ, Бьомерман има "принос за утвърждаването на една открита, смела и по демократичному невъзмутима медийна среда" в Германия.

Към спокойствие призова и експертът на ХДС по вътрешната политика Ансгар Хевелинг. В интервю за "Дойчландфунк" той каза, че германската канцлерка е изправена пред дилема. Той лично смята, че дори правителството да даде съгласието си за наказателно преследване срещу водещия, това все още не означава, че той непременно ще бъде осъден – защото решението е в ръцете на правосъдието. А при подобни случаи в миналото те винаги са решавали в полза на свободата на словото, припомни още Хевелинг.

От друга страна има и критични гласове сред самите журналисти. Председателят на Германския журналистически съюз Франк Юберал предупреди, че не е редно да се посяга на свободата на сатиричното слово заради дипломатически скандали. От друга страна обаче той лично намирал за "напълно нормално" да се започне наказателна процедура срещу Бьомерман. В крайна сметка журналистът бил реагирал на турската провокация с нова, ”не по-малко безвкусна провокация”.

Как шахът на Иран оттегли своето искане

Последният път, когато чужд държавен глава е настоявал за наказателно преследване за обида, е от далечната 1967 година. Тогава, по време на посещението на персийския шах в Германия, студенти бяха издигали плакати с надпис "Персия - концентрационен лагер". Но германското правителство тогава успя да разубеди шаха, който се отказа от искането си. Аргументът, който явно е изиграл най-голяма роля, гласял: в евентуален съдебен процес неминуемо ще се наложи да се разисква политическата обстановка в Персия, а това би извадило на бял свят и някой неприятни истини.

В понеделник правителственият говорител Щефен Зайберт предупреди, че не бива да се прави връзка между ролята на Турция в бежанската криза и решението на германското правителство по иска на Ердоган. "Основните ценности в Конституцията не подлежат на пазарлъци", заяви Зайберт.

Но натискът от Анкара не отслабва. Междувременно Анадолската информационна агенция цитира говорител на Ердоган да казва, че "тези обиди и грубости нямат нищо общо със свободата на мненията и на печата. Навсякъде по света това се тълкува като обида и представлява наказуемо деяние". Анкара щяла да "следи много внимателно" как ще постъпи германското правителство, увери още говорителят на Ердоган.