Ереван и Баку: двама много различни съседи

Гласуването в Общото събрание на ООН на 27 март беше еднозначно. Мнозинство от 100 държави остро осъди действията на Русия на полуостров Крим и обяви проведения референдум за присъединяване на полуострова към Руската федерация за незаконен. Сред поддръжниците на решението беше и Азербайджан. Съседна Армения обаче беше сред деветте страни, подкрепили Русия, редом с държави като Беларус, Северна Корея и Либия. Всъщност различното поведение на двете южнокавказки републики не е изненадващо, пише Даниел Вехлин на страниците на "Нойе цюрихер цайтунг". Русия изпълнява функцията на предпазен щит за Армения и използва нейната територия като свое военно предмостие. Във военната база в Гюмри Русия е разположила няколко хиляди войници, както и бойни самолети и ракетни системи. Договорът за ползване на военната база изтича през 2044 година.

Още веднъж за тоягата и моркова

Двете страни непрекъсното подчертават традиционно добрите си отношения, но те са далеч от истинско равнопоставено партньорство. Москва вижда мястото на Ереван в Митническия съюз, в който понастоящем влизат Казахстан и Беларус. Амбицията на Москва е до 2015 година Митническият съюз да прерасне в замисления от Путин Евразийски съюз, който да представлява противотежест на ЕС. През септември миналата година арменският президент изненада голяма част от сънародниците си, приемайки страната му да се присъедини към Митническия съюз, създаден от Русия, Беларус и Казахстан, при положение че след продължителни преговори два месеца по-късно трябваше да подпише споразумение за свободна търговия с ЕС - първа стъпка към бъдещо интегриране на Армения в европейския блок, припомня АФП.

Но как се стигна до "желанието" на Ереван за влизане в Митническия съюз? Предимно чрез икономическа и политическа принуда от страна на Русия. Миналото лято Москва увеличи драстично цените на енергийните си доставки за Ереван и ги ревизира едва след като арменският президент Саркисян изяви готовност да се присъедини към Митническия съюз. Политическата принуда пък е свързана с факта, че Армения очаква от Русия подкрепа и защита в рамките на нерешения спор за Нагорни Карабах. Всичко това обяснява защо Армения одобри и анексията на полуостров Крим. В разговор с Владимир Путин, арменският президент Саркисян подчерта правото на самоопределение на населението в Крим и по този начин легитимира кримския референдум. Арменските външнополитически наблюдатели говорят за логична подкрепа на своя традиционен "съюзник".

Азербайджан на другия полюс?

По съвсем друг начин стоят нещата в Баку. Без открито да критикува Москва и без да назовава Украйна, азербайджанският президент Алиев все пак говори за "ненакърнимата териториална цялост" на държавите, която, според него, може да се променя единствено чрез съответни договори. Външното министерство в Баку е още по-катогорично като заявява, че Азербайджан държи на принципа за "ненакърнимостта на териториалната цялост на Украйна". Москва зорко наблюдава порасналото самочувствие и новите амбиции на Баку за сближаване със Запада, НАТО и САЩ, което я кара да засилва и собствените си търговски и икономически отношения с южния съсед. Русия и Азербайджан водят териториални спорове, както и битка за експлоатацията на суровини.

В полза на Азербайджан говори стратегическото му положение на Каспийско море, богатите му запаси от петрол и природен газ, както и възможността да стане износител на природен газ за Европа. Москва има по-малко възможности за влияние над Баку, отколкото над Ереван. "В крайна сметка обаче Азербайджан е джудже в сравнение с Русия и е зависим от добрите двустранни отношения", коментира Даниел Вехлин на страниците на "Нойе цюрихер цайтунг". Към това се прибавя и фактът, че Русия е съпредседател на комисията за Нагорни Карабах към ОССЕ заедно с Франция и САЩ. В международноправно отношение непризнатата република Нагорни Карабах принадлежи към Азербайджан, но е под контрола на Армения, също както и други седем азербайджански провинции. В региона постоянно се стига до кървави сблъсъци. Ролята на Русия в конфликта за Нагорни Карабах е доста противоречива. От една страна Москва поддържа Армения, но същевременно доставя оръжия както на Евреван, така и на Баку.

Трансатлантическият разрив с Москва около украинската криза може да доведе дотам, че САЩ и Франция да засилят ангажимента си към блокираните от години мирни преговори за Нагорни Карабах, с цел да намалят влиянието на Русия в Южен Кавказ. Това обаче, може да доведе до допълнително намаляване на руската готовност за сътрудничества със Запада, както и до изостряне на общата ситуация. Засега Кремъл не разкрива картите си. Армения, която е силно зависима от Русия, вероятно ще бъде още по-силно направлявана от Кремъл, а интересите й - пожертвани заради целите на руската външна политика. Подобно развитие на нещата би дало на Москва и значително по-силен лост за оказване на влияние срещу Баку.