"ЕС скастри мърлявите си деца"

"От Букурещ и София се изискват по-големи усилия. Брюксел вижда само незначителен напредък в сферата на правосъдието", отбелязва Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. "Трудна борба срещу корупцията. Европейският съюз не удостоверява на България и Румъния почти никакъв напредък", извежда под заглавие мюнхенският Зюддойче Цайтунг.

Повече цитати и по-малко коментари

"Европейският съюз скастри своите мърляви деца" е надсловът на берлинския Ди Велт, който пише: "Все същата песен. От години Брюксел не вижда в България и Румъния почти никакъв напредък в борбата срещу корупцията. Така е и в най-новия доклад за напредъка", след което вестникът - също както и другите два големи ФАЦ и Зюддойче Цайтунг - се ограничава само с цитиране на пасажи от доклада без какъвто и да било коментар.

За разлика от някои малки регионални изданния като Меркише Одерцайтунг, където четем: "Отново двете нови членки - Румъния и България - дават на Европейската комисия повод за тревога що се отнася до борбата срещу корупцията, организираната престъпност или независимостта на правосъдието. Всичко това е една трагедия и уврежда имиджа на двете страни, както и на самия Европейски съюз. Това е плод на прибързаното приемане на България и Румъния през 2007 година, макар че тогава двете страни не бяха зрели за влизане в Общността. Цялата тази постановка е лошо предзнаменование за предстоящото по-нататъшно приемане на страни от Балканите."

Бързата работа срам да майстора

И накрая резюмето на регионалния Нойе Оснабрюкер Цайтунг: "Кой прави втората стъпка още преди да е направена първата? Европейският съюз се пробва в това като прие Румъния и България, макар че поради ширещата се корупция и организирана престъпност и в двата случая се изразяваха драстични резерви. Критиците биваха успокоявани с указанието, че всяка година се представя отчет за напредъка в борбата срещу това зло. Досега резултатите са отрезвяващи."

Всекидневникът Кьолнер Щаданцайгер под заглавие "Поука за Европа" подчертава, че приемането на България и Румъния в ЕС е било политическо решение, тъй като след голямото предходно източно разширяване от 2004 година е било важно и стабилизирането на югоизточния фланг на общността, макар и да е било ясно, че нито София, нито Букурещ са дозрели. Кьолнер Щаданцайгер заключава:

"Европа би трябвало да си вземе поука от това. Не бива да има повече приемания, при които новата страна-членка да не изпълнява всички предпоставки. Разумно е, че ЕС продължава да се разширява. Страните от Западните Балкани и Турция също трябва някой ден да се присъединят към ЕС. Но едва тогава, когато действително са се развили достатъчно".

Реформите - само формалност

Заглавието на Берлинер Цайтунг гласи "Предупредителни слова от Брюксел". Ето цитат: "В случая с България брюкселските експерти между другото позитивно подчертават, че страната възнамерява да организира наново прокуратурите си. Същевременно обаче те критикуват, че съдебната практика носи отпечатъка на "крайния формализъм".

По-нататък Берлинер Цайтунг се спира на спряните евросредства за България и на факта, че 220 милиона от тях са окончателно изгубени за страната: "Според преценката на Еврокомисията тази стъпка е довела в цялата страна до промяна в манталитета и едновременно до по-откровен диалог с българските власти. "Вече не се отрича, че организираната престъпност и корупцията в България са широко разпорстранени явления", се казва в доклада на Комисията."

Австрийският всекидневник Ди Пресе констатира следното: "Присъединяването не си струваше за нито една от страните. Нито за самите две страни, които всъщност с помощта на ЕС трябваше, колкото е възможно по-бързо да догонят Запада. Нито за партньорите от Евросъюза, които искаха да подсигурят, техните предприятия да могат да сключват сделки без риск в Румъния и България. Нито пък за целия регион, където страните като възможни нови кандидати за присъединяване сега се натъкват на недоверие ."

Несигурен залог

Люксембургският вестник Луксембургер Ворт стига до още по-суров извод: "Сега прибързаното присъединяване се оказва грешка с тежки последствия: Румъния и България не бяха нито политически, нито икономически дозрели за целта. По всяка вероятност и от политически съображения ЕС с приема заложи твърде много на "силите за самолечение". Волята за реформи след присъединяването обаче чувствително намаля, защото липсваха стимули за реформи. ЕС си взе поука от тук за бъдещите разширявания: за Хърватия, а още повече пък за Турция, летвата се вдига значително по-високо".

Докладът за Румъния беше представен вчера в Брюксел, успоредно с този за България, който е "доста по-критичен", пише румънският вестник Ромъния либера и напомня за спирането на еврофондовете за България след миналогодишния доклад, "който беше най-критичният документ, публикуван някога за страна от ЕС".

Новият доклад констатира сериозен напредък в България, посочва изданието. Същевременно комисията подчертава банализирането на насилието в страната, където престрелките и убийствата на улицата са станали честа практика, заключава Ромъния либера.

Липса на политически консенсус

Британският вестник Файненшъл таймс пише, че в доклада си за усилията на България и Румъния да изпълнят европейските стандарти в областта на правосъдието и вътрешния ред Брюксел е посочил, че двете страни са показали твърде бавен напредък.

Изданието добавя, че България е демонстрирала известни усилия, но от Европейската комисия са предупредили, че това са били отделни инициативи, които не са били "адекватно подкрепени от широк политически консенсус, или убедителна стратегия". Борбата срещу престъпността е „твърде бавна”, информира още британската медия.