Ето какво ни очаква до 6 ноември

С толкова много кандидати от целия политически спектър (леви, десни, центристи, националисти и такива, които не могат да бъдат определени, без да се използва някоя малко или повече обидна дума) предстои да се наслушаме на какво ли не. Включително (а може би предимно) на откровени глупости, лъжи, измислици и най-вече - красиво звучащи, но нищо не значещи общи фрази. Като например: „Той мисли държавнически и ако бъде избран, ще защитава интересите на страната и народа!“.

Тъй като тенденциите в предизборното говорене се очертават отдавна, без особен риск за грешка могат да се предвидят двете основни теми или групи от теми в тази предизборна кампания. По едната ще говорят (почти) всички и по много, по-другата - малцина или направо никой. Може да се прогнозира също така от кой основен „лагер“ ще е победителят, като разделителната линия между „лагерите“ не минава по оста ляво-дясно.

"Зад нас е България!"

Първата тема ще е националната сигурност, разбирана единствено като идващи отвън страшни заплахи, като надигаща се буря, която може всеки момент да ни отнесе от географската карта. Любопитен съпътстващ детайл е изобилието от генерали, номинирани за президент или вицепрезидент. Говоренето пък ще бъде щедро доминирано от войнствено-окопна патриотична реторика от типа на вече прозвучалата забележителна фраза: „Нямаме право да отстъпим, защото зад нас е България!“ (в оригинала, както е известно, става дума за Москва).

Централен мотив, естествено, ще бъдат бежанците. При това далеч не само за националистите, предупреждаващи непрекъснато за „нашествието“ на „пълчища“, които „ще ни превърнат в един голям бежански лагер, в една буферна зона, населена от стотици хиляди имигранти“. Сюжетът ще е централен и за повечето от т.нар. основни политически сили. Стремящата се към властта опозиция усилено ще набляга на темата, за да обвинява управляващите, че „залагат етническа промяна“ и че са „безсилни да се справят с проблема“, което вече ги прави „опасни“ за страната. Управляващите пък, обратно, ще апелират за приемственост и стабилност, като усилено ще доказват колко „смутни“ са времената и ще предупреждават как може „да се случи нещо ужасно“, като например „200-300 хиляди души да дойдат (едновременно) на оградата с Турция“.

Като допълнителни нюанси по темата ще се наслушаме на формулировки за България като „жертва на безотговорната европейска политика“, за „провалите“ на либералната демокрация и за необходимостта от „балансирана“ външна политика (разбирай - по-благосклонна към Русия). Ще има вероятно още съпътстващи мероприятия от типа на „спонтанни” протести пред някой бежански център и някоя и друга разбита/поставена паметна плоча. И още много шум по добре дошлата за предизборната мобилизация „драма“ с Ирина Бокова: “антинационална дипломация", „национален нихилизъм“, „национално предателство“...

Някой може да каже, че така политиците отговарят на „народните тежнения“ - имайки предвид социологическо проучване от миналия месец, което показа, че главен източник на напрежение в обществото (за 65-70 на сто от анкетираните) са бежанците и тероризмът и че за разлика от предишни президентски избори тревожността от външнополитическата среда значително надхвърля опасенията, свързани с вътрешнополитическите проблеми. В действителност обаче политиците не толкова следват тези настроения, колкото сами ги създават. Може би точно такава е и целта - страхът от външните заплахи да измества вътрешните проблеми.

Вътрешните заплахи

Да, заобикалящата ни среда наистина е тревожна. Но катастрофичните прогнози изглеждат силно преувеличени. Особено ако ситуацията в България, където огромна част от населението е виждало бежанци само по телевизията, бъде сравнена с положението в страни като Италия или Гърция.

Във всеки случай степента на външните рискове за една държава се измерва и с нейната вътрешна сила да ги посрещне. А националната сигурност далеч не се изчерпва с телени огради, високопроходими машини, полицаи и военни по границата. По тази тема обаче ще говорят само малцина (или почти никой) от участниците в предизборната кампания.

От повечето кандидати няма да чуете нищо за съмнителното върховенство на закона и за подменената и провалена съдебна реформа (за тези кандидати думите прокурор и прокуратура са просто забранени). За системно безнаказаната корупция (малцина ще отворят дума за КТБ и „Белене“ например). За завладените от частни интереси институции и за това как те могат да бъдат освободени и накарани да работят в интерес на цялото общество.

Всички, естествено, ще плачат заради бедността и липсата на социална справедливост. Но почти никой няма да споменава истинската причина за тях - вечно буксуващите или липсващи реформи. Например в образованието, което произвежда неграмотност, безработица, маргинализация, обрича цели общности и поколения на мизерия, социално изключване и гетоизация и по този начин ликвидира възможностите на цялото общество за по-бързо стопанско развитие и по-високо благосъстояние.

Победителят

Разбира се, сред кандидатите, впускащи се в започващата предизборна кампания, има и такива, които не се вписват в този контекст. Които няма да говорят (или поне не само) празни приказки. Които оценяват реално външните рискове, но не премълчават вътрешните проблеми на българската държавност и демокрация. Които не очакват да печелят гласове чрез раздухване на въображаеми страхове.

Тези кандидати обаче са незначително малцинство. И победителят в изборите със сигурност няма да е от техния „лагер“.

Тъй че, да ви е честита новата предизборна кампания! А съвсем скоро - и новият президент.