Ето кои са насилниците от Кьолн

„Да си хванеш жена с валидни документи за самоличност или дори с европейско гражданство е истински джакпот”, обяснява Мохамед пред репортер на вестник „Ди Цайт”. Мохамед е пристигнал преди няколко месеца в кьолнския квартал Калк, а преди това е бил в Южна Италия, където за мизерни пари работил като берач на маслини. Благодарение на WhatsApp и Facebook научил, че положението в Германия е много по-обещаващо.

"Тук уличници колкото искаш"

„Тук уличници колкото искаш”, казва той, имайки очевидно предвид жените с къси поли, които се разхождат из града, развеселени от алкохола. Такива жени има и в Мароко, но в Кьолн техният брой е много по-голям - особено по време на празници като Новогодишната нощ. „Аз обаче не съм опипвал никоя, защото за съжаление трябваше да работя”, казва Мохамед. Под „работа” той разбира крадене. И недоумява защо всички в Германия се вълнуват толкова от събитията в Кьолн: „Какво толкова, та нали никой не е загинал”, казва мароканецът.

Хората, които в Новогодишната нощ взривиха Кьолн, са негови приятели и познати. Самият Мохамед е част от нестройно организирана група млади и брутални мароканци, които безчинстват из цял Северен Рейн-Вестфалия. Те са добре познати в Кьолн, Леверкузен и Дюселдолф.

По данни на Ралф Йегер, вътрешен министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия, притокът на мигранти от северноафриканските държави се е засилил многократно през последните месеци. Както пише вестник „Зюддойче Цайтунг”, през декември миналата година мароканците за пръв път са били сред петте най-многочислени групи бежанци. Много марокански и тунизийски семейства разчитат на парите, които техните синове изкарват в Германия. И Мохамед редовно изпраща на семейството си по 100 или 200 евро, изкарани от кражби. Разбира се, той не казва на майка си какъв е произходът на парите, които ѝ праща. А тя му вярва, защото легендата за приказно богатия Запад и добрия живот в Европа се разказва навсякъде из бедняшките квартали на Казабланка. Затова и все повече млади мароканци се отправят към Европа.

Много от тези пришълци попадат в криминални структури. Типичен в това отношение е т.нар. квартал „Магреб” край гарата в Дюселдорф. Следователите казват, че междувременно този квартал се е превърнал в нещо като техен „социален, културен и икономически център”, където се укриват много джебчии, крадци и други престъпници.

В провинция Северен Рейн-Вестфалия от десетилетия насам живеят много северноафриканци, като повечето от тях са отлично интегрирани. Първите гастарбайтери от Мароко, които са били привличани като работници в автомобилната индустрия и в мините, пристигат тук през 60-те години на миналия век. Съвсем различна е обаче ситуацията на пристигащите сега младежи от Северна Африка. Проучване на кьолнската полиция показва, че 40 процента от над 800-те мароканци, алжирци и тунизийци, обхванати от изследването между октомври 2014 и ноември 2015 година, са извършили някакво престъпно деяние. За сравнение: сред сирийците тези хора са под 1 процент, а сред иракчаните - 2 процента.

Как се става "сириец"

Много от мигрантите от Северна Африка се представят нарочно за сирийци, защото знаят, че това значително увеличава шансовете им да останат трайно в Германия. Германци, живеещи в Мароко, разказват как се подготвят желаещите да емигрират към Германия: най-важно било да успеят да се представят за сирийци. За целта те подробно изучавали маршрутите на бежанците от Сирия, за да могат при разпит да разкажат как са се добрали до Европа. Освен това изучавали усилено особеностите на арабския диалект, който е характерен за Сирия. Наскоро в интернет можеше да се види едно видео, което показва как двама младежи от Мароко се упражняват да пеят сирийския химн.

Повечето млади мароканци тръгват със самолет за Турция, където имат право да пребивават до 90 дни без виза. На турска земя те се смесват с бежанците, които пристигат от Сирия. В Германия влизат без паспорти, но затова пък с „автентичен” разказ за произхода си. А ако някъде все пак ги разкрият, това съвсем не означава, че биват връщани веднага в родината им. Вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер обяснява, че ако се стигне до обжалване по съдебен път, процедурата по екстрадирането може да продължи две до три години.

И още нещо: дори отхвърлени кандидати за убежище от Мароко често не могат да бъдат върнати в родината им, тъй като мароканското посолство в Германия не винаги е готово да издаде паспорти на своите граждани. Може би защото добре знае, че парите, които тези хора изпращат в родината си, са важен икономически фактор в Мароко.